ХИМН
на Доси Досев
Отново съм беден поет – парите не стигат,
пестя за хляб (не пия, не пуша),
старите си дрехи нося.
Всеки кръчмар, бизнесмен, зарзаватчия, политик и циганин
ме гледа снизходително
като просяк.
А иначе времето ни е само за изкуство:
какви колизии,
какви съдби,
действителност от теми гърмяща!
Само че никой не ще да ни чете,
да ни гледа
и да ни слуша.
И съответно никой грош не ще да ни плаща.
А може би това е за добро?
Мизерията ще прокуди
от храма користните, щестлавните и заблудените.
И със изкуство ще се занимават само лудите.
(И гениите).
***
Къде бях тази нощ?При коя жена?
Помня устните само и две колена.
Помня”Стига!Устните ме болят!”.
Помня устните си,спящи на гръд.
Помня как зад гърба ми тракна врата,
Помня вятъра,издухващ нощта.
Помня пустите улици,помня празната длан.
И вървях като просяк,от банкери обран.
***
на Ц.М.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: – Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.
С Евгений Евтушенко
СТАНИ И СИ ИДИ, ПРИЯТЕЛЮ!
Две момчета в един ресторант
и едно момиче.
Момчетата се надпреварват да бъдат мъжествени,
а момичето вече е решило.
Единият ще загуби, приятели, такова е правилото.
Единият ще загуби сега,
по-късно ще загуби и другия…
Стани! – ти, който не разчиташ само на днешната вечер,
стани и си иди!
Иди си с надеждата за нещо по-хубаво,
отколкото да останеш с плача за него,
иди си с болката, с презрението си иди,
за да не изпиташ обидата –
стани и си иди!
И другият ще си отиде,
но категорично, без илюзии, ще си отиде,
когато не му остава нищо друго, освен да си отиде.
(Другият е по-вулгарен – казвам ви го и на двама ви.)
Иди си, приятелю, стани и си иди!
С поетесата Валентина Радинска в клуб “Писмена”
***
НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…
Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!
© Стефан Цанев
AFISH.BG
