Вивиан Лий, Лейди Оливия е английска актриса. Носителка е на две награди на филмовата академия на САЩ – за ролите ѝ на Скарлет О’Хара в „Отнесени от вихъра” (1939 г.) и Бланш Дюбоа в „Трамвай„Желание“ (1951 г.).
Като Скарлет О’Хара
Превъплъщенията ѝ на театралната сцена са разнообразни (от героините на Ноел Кауърд и Джордж Бърнард Шоу до шекспировите Офелия, Клеопатра, Жулиета и Лейди Макбет) и често в партньорство с Лорънс Оливие – на сцената и като неин режисьор, както и като брачен патньор в продължение на 20 години.
С Марлон Брандо в “Трамвай “Желание”
Възхвалявана е предимно за красотата ѝ, което самата Вивиан Лий смятала за пречка в приемането ѝ като сериозна актриса, но в действителност най-големи трудности по пътя ѝ създало нейното нестабилно здраве. През по-голямата част от съзнателния си живот, според свидетелствата на съпруга й, но отхвърлено по-късно от партньорката й в „Отнесени от вихъра” Оливия де Хавеланд, е страдала от биполярно разстройство, което ѝ създало репутация на човек с труден характер и в резултат повлияло негативно върху актьорската ѝ кариера. Развежда се с Лорънс Оливие през 1960 г. и до смъртта си продължава спорадично да работи в киното и театъра.
С Кларк Гейбъл в “Отнесени от вихъра”
Вивиан Лий умира от туберкулоза на 8 юли 1967 г, едва 53-годишна.
Въпреки опитите да бъде надмината в двете й коронни роли, все още никой не може да я детронира нито като Скарлет О’Хара, нито като Бланш.
Със сър Лорънс Оливие
AFISH.BG предлага на читателите си изказвания на Вивиан Лий за актьорската професия и за нещата от живота:
Родителите ми бяха изключително доволни, че знаех какво искам и че исках да го направя.
Мисля, че всяко класическо образование в театъра е от огромна стойност.
Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.
Когато дойда в театъра, се чувствам в безопасност. Обичам публиката. Обичам хората и играя, защото обичам да доставям удоволствие на хората.
Класическите пиеси изискват повече въображение и общо образование, за да могат да се изпълнят. Ето защо аз обичам да играя много повече Шекспир, отколкото всички останали.
Всяка вечер аз съм нервна. Никога не знаете как ще реагира публиката.
Бърнард Шоу е като влак. Само си говори и си седи на мястото. Но Шекспир е като морско плуване – може да отплува накъдето си иска.
Ева Перон имаше късмет. Тя си отиде на 32. А аз съм вече на 45.
Аз съм скорпион, а скорпионите изяждат сами себе си изгарят себе си като мен.
Нали знаете пасажа, където Скарлет изразява радостта си, че нейната майка вече си е отишла и не може да види какво лошо момиче е станала Скарлет. Е, това съм самата аз.
Актьорът е само преводач на мислите на драматурга и колкото по-голям е драматургът, толкова по-голямо е удовлетворението да се играе в негова пиеса.
Господи, аз съм толкова благодарна, че съм все още обичана.
Аз не съм филмова звезда – аз съм актриса. Да бъдеш филмова звезда – само филмова звезда – е фалшив живот, изживян за фалшиви ценности и известност. Актрисите са известни дълго време и за тях има прекрасни роли.
AFISH.BG
