Жан-Жак Русо е швейцарски философ, писател и музиколог, работил през голяма част от живота си във Франция. Един от ранните представители на Романтизма в изкуството, неговата политическа философия оказва силно влияние върху дейците на Френската революция. Особено популярен сред якобинците, той е обявен от тях за национален герой и е препогребан в Парижкия Пантеон.
“Общественият договор”, факсимиле на титулната страница
Романът на Русо „Емил или За възпитанието“ е основополагащ текст за образованието на личността като гражданин, а „Жюли или Новата Елоиза“ изиграва важна роля за развитието на предромантизма и романтизма в художествената литература. Автобиографичните му произведения, като „Изповеди“, са сред първите примери за течението от края на 18 век, станало известно като „Век на чувствителността“ и характеризиращо се с нарастващо фокусиране върху субективното и интроспекцията. Неговите „Размисли върху произхода на неравенството“ и „За обществения договор“ се застъпват за демократично управление и оказват силно влияние върху съвременната политическа и обществена мисъл.
Със своите произведения, композирани и написани собственоръчно, Жан-Жак Русо дава начало на два от най-значителните театрални жанра — със своите Писма за френската музика, подкрепени от интермецото Le Devin du village, той създава френската комична опера-буфа, а с мелодрамата Пигмалион – театралната мелодрама. Чрез своя музикален лексикон Музикален речник става също най-цитирания естет на 18 век.
Произведенията на Русо не моат да се обясняват, те трябва да се прочетат. И да се размишлява върху тях. Което не е от лесно смилаемите неща. Но си стува да се опита. Особено когато все по-често се подмята из публичното пространство идеята за обществения договор. Русо е разсъждавал по тази тема преди около три века. Но зрънцето е посято.
AFISH.BG ви предлага няколко от най-известните цитати на великия просветител:
Колкото си по-внимателен в своите обещания, толкова по-точен ще бъдеш в тяхното изпълнение.
Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.
Не можем да учим децата за опасността от това да лъжат хората, ако не осъзнаваме от своя страна опасността от казване на лъжи на децата.
Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.
В случая не се касае само да запълним времето им, да заякчим тялото им и да ги направим пъргави и издръжливи, а да ги привикнем отрано към дисциплина, равенство, братство и съревнование, като ги накараме да живеят открито пред очите на съгражданите си, чието одобрение те ще се постараят да заслужат.
Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост.
Никога не бива да позволявате на децата да играят сами, както те си искат. Те трябва да играят винаги заедно, пред очите на всички. Играта им трябва да има обща цел, към която всички да се стремят и която да предизвиква съревнование и съперничество.
При условие, че човек не е луд, той може да бъде излекуван от глупостта, освен от суетата.
Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.
AFISH.BG
