„ … Колкото по-дълго живеем, толкова повече ресурси пилеем, за да се грижим за възрастните и болните.
– Четох, че в САЩ шейсет процента от разходите за здравеопазване отиват за пациенти в последните шест месеца от живота им.
– Истина е. Мозъкът ни казва: това е лудост. Но сърцето нашепва: нека да запазим баба жива колкото може по-дълго.
– Това е конфликтът между Аполон и Дионсий – прочута дилема в митологията. Вековната битка между разума и сърцето, които рядко искат едно и също.
Лангдън бе чул, че тази митологическа алюзия сега се използва в срещите на Анонимните алкохолици да се опише алкохолик, който се взира в пълна чаша. С разума си разбира, че това ще му навреди, но сърцето му копнее за насладата, която може да му донесе. Посланието очевидно е: не се чувствайте самотни, дори боговете са изживявали този конфликт.”
Том Ханкс като проф. Лангдън
„- Бертран Зорбист е почитател на Уравнението на апокалипсиса.
– Моля!?
– По същество това е математическо доказателство, че световното население нараства, хората живеят по-дълго и природните ресурси се изчерпват. Това уравнение предсказва, че тази тенденция няма никакъв друг изход освен апокалиптичен срив на обществото. Зорбист неведнъж е заявявал публично, че човешката раса няма да оцелее и още дори един век… освен ако не се случи нещо, което да доведе до масово изтребление. Всъщност Зорбист казва, че “най-хубавото нещо, което се е случвало на Европа, е чумната епидемия”.
„…напълно нормално е за един вид да изчезне просто защото е пренаселил средата си. Представи си колония от повърхностни водорасли, които живеят в малко езеро в гората и се радват на идеалния хранителен баланс там. Без контрол те се възпроизвеждат толкова бързо, че скоро покриват цялата повърхност на езерото, закриват слънцето и така ограничават нарастването на хранителните вещества в езерото. След като изконсумират всичко възможно в средата си, те бързо ще умрат и ще изчезнат без следа. Подобна съдба може лесно да сполети и човечеството. И то много по-скоро и по-бързо, отколкото си представяме.
– Но… това изглежда невъзможно
– Не е невъзможно, Робърт, а просто немислимо. Човешкият ум има примитивни защитни механизми за егото и те неутрализират всяка реалност, която създава прекалено много стрес, с който не можем да се справим. Нарича се отрицание.”
Том Ханкс, Дан Браун и Рон Хауърд
„…. Отрицанието е важна част от механизмите на човека за справяне с живота. Без него ще се събуждаме ужасени всяка сутрин заради множеството начини, по които можем да умрем. Но вместо това нашият мозък блокира екзистенциалните страхове, като се фокусира само върху стреса, с който можем да се справим – като да отидем на работа навреме или да си платим данъците. Ако имаме по-големи екзистенциални страхове, бързо ги отмахваме и се съсредоточаваме върху простите задачи и ежедневните ни тривиалности.”
„Лангдън си спомни едно скорошно интернет проучване на студенти от университет от Бръшляновата лига, което показваше, че дори най-интелигентните потребители показват инстинктивна тенденция към отрицание. Според изследването след като кликнат върху статия с депресираща новина за топенето на арктическия лед или изчезването на някой животински вид, почти всички студенти бързо излизат от тази страница и се насочват към нещо тривиално, за да прочистят мозъка си от страх; сред любимите им избори са спортните новини, клипчета със смешни котки и клюки за знаменитости.
– В древната митология – започна Лангдън – героят в отрицание е ултимативното проявление на надменност и горделивост. Най-горделивите хора вярват, че са имунизирани срещу опасностите в света. Данте очевидно е бил съгладен с това, след като е обругал горделивостта като най-черен от всички седем смъртни гряха… и е наказал горделивците да гният в последния кръг на ада.”
© Дан Браун, „Ад”
© Превод от английски: Крум Бъчваров, Елена Кодинова, Венцислав Божилов
AFISH.BG
