„— Всички тия стихотворения и други неща… — каза той. — Досега не съм срещал умен човек като тебе.
— Но умните не са по-различни — започна умолително тя, уплашена, че той може да не приеме нейните способности и чудатост.
Отсега нататък тя щеше да проявява отчаяна бдителност. Усещаше, че макар и не на години, все пак е по-зряла от Лъм, но това беше тайната, която той никога не биваше да узнае: при цялата му сила и красота тя беше и трябваше да остане по-силната от двамата.
— Какво е това? — попита той и я докосна. Но после отдръпна ръката си в самозащита.
— Белег — обясни тя. — Порязах си китката, когато отварях кутия кондензирано мляко.
За пръв път тя се зарадва на бледото ръбче в луничавата си кожа, надявайки се, че то може да хвърли мост над пропастта помежду им.
Той я гледаше с неумолимо сините очи на семейство Уоли. Тя му харесваше. Нищо, че беше грозна, умна и при това момиче.
— Кондензирано мляко върху хляб — каза той — мога да ям, докато се пръсна.
— О, да! — съгласи се тя. И искрено вярваше, че е така, макар никога преди да не бе й идвало наум за това.”
© Превод от английски: Георги Папанчев
AFISH.BG
