Не, годишнината не е кръгла, но към нейните стихове ние посягаме всеки ден, за да намерим въпросите и отговорите, които ни вълнуват, както и всичко, съдържащо се между тях. Това не я принизява на ниво „за всекиго по нещо”. Не трябва да се плъзгаме по повърхността на подредените думи, а да вникнем отвъд тях в смисъла. И тогава откриваме един съвсем друг свят. Светът на една жена, външно стегната в рамките на своето време и своята откъснатост от светския живот, и светът на една душа, неподвластна на измеренията.
Емили Елизабет Дикинсън
Емили Елизабет Дикинсън е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите ѝ.
Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 година.
Първото събрание на поезията ѝ е публикувано през 1890 г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Критиката след това издание не се отнася ласкаво към поезията на Емили Дикинсън. Нейните стихове са извън каноните на познатото стихотворчество. Но с годините популярността им нараства и достига еуфорични мащаби. Едни виждат в тях спасението от самотата, скътано между кълбетата с прежда и квитанциите за платените сметки, от скуката на кроткия живот и просто запълване на дългите часове вечер.
Синтия Никсън се превъплъщава в образа на Емили Дикинсън в лентата “Прикрита страст”
Други обожествяват авторката, считат я за пратеник свише, за проводник на Божия промисъл за смисъла на живота. Когато иде реч за Емили Дикинсън, всички мнения са верни. Тя ни кара да надникнем в тайните ъгълчета на душите си като в неотваряно с години чекмедже. Времето не лекува. Но скритите спомени са това, което остава в нас. И след нас. Защото самата Дикинсън го е казала: „Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“
И още, за да разбереш кой си:
„Ако чета книга и ми става толкова студено, че никой огън не може да ме стопли, знам, че чета поезия.“
„Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много.“
„Да живееш е толкова стресиращо – не ти остава време за нищо друго.“
„Истината се среща толкова рядко, че е удоволствие да бъде чута.“
„Най-добрите приятели на душата са книгите.“
„Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях.“
„Не съм живяла, преди да започна да обичам.“
„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“
„Поведението е това, което човек върши, а не това, което мисли, чувства или вярва.“
„Приятелите са моето наследство.“
„Умът е по-обширен и от небето.“
„Да бъдеш жив е сила.“
„Старостта идва изведнъж, а не постепенно, както си мислим.“
„Успехът е най-сладък за тези, които никога не са успявали.“
AFISH.BG
