Най-известната му творба е сатиричният роман “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”, в който главен герой е мобилизираният в Първата световна война Йозеф Швейк.
Из екранизацията на “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”
Хашек е автор и на още поне 1500 разкази, фейретони и други стихотворни и белетристични форми.
Малко известен е фактът, че през 1903 година той посещава България и пише пътепика си „От Никопол до Русчук”.
Ярослав Хашек
Предлагаме ви един кратък разказ от чешкия писател с характерния за него иронико-саркастичен искрящ хумор.
Кирило-Методиевото наследство в Морушов
“В моравското село Морушов пристигна капеланът Линек, млад мъж, възторжен радетел за делото на католическо-националната партия.
Първата му работа беше да организира местните жители на католическо-национална основа.
Това достойно начинание донесе добри плодове. Милите моравци издебнаха тамошния напредничаво настроен учител и го натупаха.
Тогава капеланът Линек благодари на Бога, че най-сетне е прояснил умовете на селяните и е спомогнал да се прояви Кирило-Методиевото наследство в Морушов.
Тази първа проява на Кирило-Методиевото наследство предизвика възторжен отклик в католическия печат в Моравия, в който капеланът Линек бе представен като победител на неверниците.
И той се втурна в борбата с още по-голяма енергия. На първо място разбра, че е къде-къде по-добре парите на селяните да бъдат събрани на едно място под негова опека, за да не се изкуши някой от греха да злоупотреби с тях. Затова свика общо събрание в селската кръчма, където сред радостната възбуда на присъстващите разясни колко много допринасят спестовността и пестеливостта за благоденствието на народа и колко ще укрепне населението на Моравия, след като проумее, че най-добрите пазители на имуществото са духовниците, защо те като хора, разговарящи с Бога, ще опазят спестяванията по-добре от непристъпните сейфове и огнеупорните каси на големите банки.
Там те се пазят само от ключалките, докато в другия случай сам Бог ще бди над спестяванията им с помощта на приближените си служители.
И така Кирило-Методиевото наследство в Морушов доби облика на дружество, в което жителите на Морушов и околните села вложиха всичките си спестявания с усърдието на пчелите, носещи мед в кошера. Да знаете само колко хубави събрания ставаха, когато капеланът Линек публично огласяваше кой колко му е поверил. Колко завладяващо им говореше той с ярък религиозен плам:
— Мили селяни, приятели! Нашите свети апостоли Кирил и Методий първи са разпространили тук, в Моравия, светата вяра, а нашето дружество — Кирило-Методиевото наследство — тържествено издигна хоругвата на вярата и вие, мъже и жени от Морушов, крачите под нея по стъпките на нашите апостоли. С душевна твърдост вие воювате срещу враговете на светата вяра. Матушек е вложил 20 жълтици. В светите останки на историческия Велехрад ангелите ликуват заради Качарек — донесъл е 25 жълтици. Радост в небесата очаква Бзекота — дал е 30 жълтици. Вяра изпълва сърцата ни, душата ми ликува. Непршела дава 35 жълтици и противниците на светата вяра треперят от страх. Понучкова е спестила 18 жълтици. И всички сме с гордо съзнание, всички сме единни във вярата си, всички крачим по стъпките на светите равноапостоли, а Чамбула е дал 13 жълтици. Нека всяка от жълтиците, които ми поверявате за съхранение, звънне с мелодичния си глас като камбаната, която призовава вярващите в храма. Всяка от жълтиците, които получавам от вас, е сияйно доказателство, че кирило-методиевската вяра не е погинала и че за най-дълбоко съжаление на противниците на вярата вие сте истинска твърд срещу дявола изкусител и го пропъждате обратно в подземните мрачини, където има плач и скърцане със зъби и където пъкълът ще подслони Жежула, който все още не е пристъпил с радост в сърцето към Кирило-Методиевото наследство.
Когато в шкафа му се събраха общо 2000 крони, капеланът Линек замина за Бърно, за да ги вложи там в спестовната каса.
Набожните души обаче ги дебне дяволът в какъв ли не образ. Свети Иоан Златоуст го е изразил с любомъдри слова: „Във виното е дяволът.“
Да, сатаната обикаля по света и се мъчи да поквари душите на вярващите, но най го е яд на благочестивите духовници, свидетелство за което са вестникарските репортажи от съдебните зали, защото вестниците, както се знае, поддържат преки връзки със сатаната.
Но пък сатаната няма достъп до редакциите на католическите издания, което се доказва от факта, че досега в католически вестник не се е случвало да се разкаже защо е бил осъден един или друг свещеник.
И в нашия случай по целия път до Бърно дяволът се подвърташе около капелана Линек, а в Бърно се скри от него в бутилката вино, която капеланът Линек си поръча във винарната, където го помами сатаната.
От само себе си се разбира, че капеланът Линек смело се съпротивяваше на нападенията на дявола. Дяволът обаче прескочи във втора бутилка вино, а от нея и в трета.
То бе страховита битка! Ненадейно от вино дяволът се превърна в мома и като хвана под ръка Божия служител, го поведе със себе си сред нощната тишина по една бърненска уличка.
Приелият облика на мома дявол продължи да се бори с капелана и накрая, когато той, уморен от борбата, заспа, измъкна от джоба на дрехата му всичките 2000 крони и изчезна, като остави победения сам.
На сутринта капеланът видя, че дяволът е извършил пъкленото си дело, и тъй като благочестивата му душа не можа да си обясни как е могло да стане това, отиде в полицията, където съобщи, че през нощта дяволът му е откраднал 2000 крони.
С такова чистосърдечие го повтаряше на полицаите и на комисаря, че на другия ден във вестника се появи съобщение, че в Бърно някакъв свещеник бил сполетян от религиозно умопомрачение и откаран в лудницата.
Кирило-Методиевото наследство в Морушов осиротя и селяните от Морушов се канят да отидат до Бърно, за да освободят там от лечебното заведение — ако се наложи и насилствено — своя капелан, от когото дяволът откраднал 2000 крони.
Депутатите от католическо-националната партия възнамеряват да отправят запитване относно целия този случай в парламента, позовавайки се на известната религиозна истина, че дяволът е вездесъщ.”
© Превод от чешки: Светомир Иванчев, Стефан Бошнаков, Василена Мирчева,
„Безкрайни лъжи”
AFISH.BG
