Ела Джейн Фицджералд (25.04.1917 – 15.06.1996) е американска джазова певица, един от най-известните джазови изпълнители на 20 век. Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който тя превръща в съвършен музикален инструмент
Родената на днешния ден Ела има нерадостното детство на стотици нейни братя и сестри от южните щати. Бащата напуска рано семейството, майка й умира и леля й замества и двамата родители. Но съвсем не напълно. Ела напуска дома й и училището си и прекарва по-голямата част от времето си на улицата или в нощните клубове.
С Мерилин Монро
През 1934 г. година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.
С Луис Армстронг
Започва работа при Чък Уеб, чийто биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча, превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му на 16 юни 1939 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.
С Франк Синатра
От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза“ Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда. Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти, които тя записва в студио и повтаря по съвсем по съвсем различен начин в многобройните и концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра“.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство“ на класическата музика.
Ела работи интензивно, почти без почивка, но възрастта постпенно си казва думата и през 1992 г. тя изнася последния си концерт в Уест Палм Бийч. Три години по-късно тръгва към вечните памукови полета, изпратена към тях с държавни почести.
Дискографията на Ела Фицджералд обхваща над 1500 заглавия, някои от които са в няколко различни изпълнения. През дългата си кариера е носител на 13 награди Грами. Има звезда на „Алеята на славата” в Холивуд Освен това е Доктор хонорис кауза на Йейлския, Берлинския, Пенсилванския, Дортмундския университет, на Масачусетския технологически институт и носител на Националния медал на изкуствата на САЩ.
Неповторимият й глас остава ненадминат и до днес.
AFISH.BG
