Тя иде като нощ красива…
Тя иде като нощ красива
със чисти звездни небеса.
В лика й лъч и мрак разкриват
най-нежните си чудеса;
не като ден лъчи разлива —
като предутринна роса.
Ако отнемем от лъчите,
ще се загуби чарът прост,
който изгрява във очите
изпод къдрици-абанос,
където често пъти скрит е
невинен порив, мил въпрос.
И кротки, но красноречиви
по устните и по челото
се гонят блясъците живи
на дух, отдаден на доброто,
на чувства и на ум, щастливи
в единството си с Естеството.
1814
Превод от английски: Евгения Панчева
Щастлива си. И аз бих искал…
Щастлива си. И аз бих искал
да съм щастлив, а не злочест.
От твойто щастие бях свикнал
и аз да съм щастлив до днес.
Честит е твоят мъж — от болка,
от мъка бих се разболял;
о, колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.
Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревнив, свиреп,
но то невинно се усмихна
и го целунах зарад теб.
Целунах го с въздишки скрити,
че в него татко му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.
О, сбогом! Щом си тъй ревнива,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не бива
твой. Мери, пак да стана аз.
Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха пак от любовта.
А помня как по-рано тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно —
не трепва нито нерв у нас.
Ти пак се взираш в мене с нежност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безнадеждност
единствено съглеждаш ти.
Не бива тая страст проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!
1808
Превод от английски: Любен Любенов
Видях те – плачеща сълзата…
Видях те плачеща — сълзата
в очите ти просветна.
Тъй сутрин рони се росата
лилава, дъгоцветна.
Видях те весела — сапфира
в миг стана сивкав камък.
Пред блясъка ти тук умира
и неговият пламък.
Тъй слънцето зад облак вечер
във багри го облива,
макар че мракът иде вече,
но все не го закрива.
Ти също мъка и страдание
с усмивка отклоняваш,
с невидимото си сияние
сърцето облекчаваш.
1815
Превод от ангийски: Цветан Стоянов
AFISH.BG
