Детството й е бедно и нерадостно, съвсем нормално за дете на 13-годишна и майка и 15-годишен баща. Още повече, че бащата, както обикновено, се оказва предимно биологически. Малката Били минава през характерния ад на бедните афроамериканци – бягства от училище, поправително католическо училище, неколкократни изнасилвания от 11 годишна възраст.
В автобиографията си тя споделя, че й се е налагало да работи като проститутка и да прекара известно време и в затвора. През 30-те години на 20 век започва да пее в нощни клубове в Харлем. Първите години на кариерата ѝ са неясни, но се смята, че талантът ѝ е открит от Джон Хамънд през 1933 г. Били започва записи с кларинетиста Бени Гудмън и редовни появи в джаз клубовете на Ню Йорк.
До 1959 г. записва с много от най-добрите джаз музиканти, включително и Луис Армстронг. Първоначално музиката ѝ е насочена към чернокожата публика, но скоро става световноизвестна. С песента си „Странен плод“, в която се разказва за тялото на убит, което виси от дървото и става дума за линчуването на негър, Били привлича вниманието на нюйоркските интелектуалци и скоро се сдобива с вярна публика сред тях. Към края на 40-те е вече звезда. Типични за репертоара ѝ са меланхолични песни за несподелена любов.
Но и славата не я измъква от предопределеността на съдбата й от люлката. В началото на 40-те започва да употребява твърда дрога и да пие със същата страст, с която пее. През 1947 г. влиза в затвора за притежание на наркотици. Здравето и гласът ѝ страдат и концертите и записите ѝ губят от първоначалния си блясък.
Били Холидей умира на 44-годишна възраст от цироза на черния дроб. Но песните й остават и специфичният й дрезгав глас продължава да звучи от небесната сцена.
AFISH.BG
