Той е роден в Съветска Русия, но родителите му емигрират в САЩ, когато малкият Исак е тригодишен. Така той вече не е Исаак Озимов, а след като завършва Колумбийския университет и започва да публикува своите творби, светвно известното му име е Айзък Азимов.
Започва писателската си одисея с разкази в списанията за научна фантастика през 1939 г. – тогава излиза първият му публикуван разказ, „Изоставени край Веста“, написан, когато е на 18 години, докато стигне две години по-късно до 32-рия си разказ, „Падането на нощта“описан като „един от най-известните научнофантастични разкази на всички времена“.
През 1968 година организацията на Американските писатели фантасти гласува за „Падането на нощта“ като „най-добрия научнофантастичен разказ, писан някога“. Във сборника си „Падането на нощта и други разкази“, Азимов пише: „Написването на „Падането на нощта“ беше вододел в професионалната ми кариера… Внезапно ме взеха на сериозно и света на научната фантастика разбра, че съществувам. Всъщност, с течение на годините стана ясно, че съм написал „класика“.
„Падането на нощта“ е архетипен пример за социална научна фантастика, термин, измислен от Азимов за да опише нова тенденция от 1940-те, поведена от автори като Азимов и Робърт Хайнлайн встрани от джаджите и космическата опера, към размишления за човешкото съществуване.
През 1942 година Азимов започва своите истории за Фондацията (по-късно събрани в трилогията за Фондацията: „Фондацията“, 1951 г., „Фондация и Империя“, 1952 г. и „Втората Фондация“, 1953 г.), разказващи за рухването и възраждането на огромна междузвездна империя в една вселена в бъдещето. Взети заедно, те са най-известното му научнофантастично произведение, заедно с поредицата за роботите.
Много години по-късно той продължава поредицата с „Острието на Фондацията“ (1982 г.) и „Фондация и Земя“ (1986 г.) и се връща към събитията отпреди описаните в първоначалната трилогия с „Прелюдия към Фондацията“ (1988 г.) и „Битката за Фондацията“ (1992 г.). Поредицата включва неговата измислена наука – „психоистория“, чрез която може да бъде предвиждано бъдещото развитие на историята за големи популации. Безспорно най-популярен е неговият сборник разкази „Аз, роботът”. В историите за роботите и д-р Сюзън Келвин, Азимов създава една проекция на еветулното бъдеще. Измислените от него три закона на роботика стават основа на всички последващи научно-фантастични съчинения, в които андроидите участват като персонаж. По тези разкази е направен филмът с Робин Уилямс „Двестагодишният човек”, а наскоро мина с успех по екраните и „Аз, роботът” с Уил Смит в главната роля. А трите закона на роботиката, (както и по-късно въведеният четвърти, който се счита за нулев), биха могли с пълна сила да важат за човечеството, само ако се пренебрегне думата „робот” и се смени с „човек”.
Ето, заместете и се уверете колко по-добър би бил светът – направо фантастичен!
1. Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
2. Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
3. Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.
4. По-късно формулиран от робот Закон 0: Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействие да причини вреда на човечеството. Съответно към останалите закони се добавя и “ако това не противоречи на Нулевия закон.”
А ето и цитати от Айзък Азимов, които винаги може да се пригодят към всяка житейска ситуация:
Опитвам ли се да открия Бог? Бог е по-умен от мен. Нека се опита той да ме намери!
Безсънието – това да не можеш да заспиш дори и когато е време да се събудиш.
Всеки е свободен да вярва в каквото иска. Против съм единствено срещу това да заставя останалите да вярват само в едно.
Психиатър приветства друг психиатър: „Вие сте съвсем в ред, а аз?”
Ако ми кажат, че ми остават само 5 минути живот, няма да започна да си скубя косите. Просто ще започна да печатам малко по-бързо на пишещата си машина.
Сигурен съм: нищо няма да замени книгата в бъдеще, така както нищо не е могло да я замени в миналото.
Най-вълнуващата фраза, която може да се чуе в науката – фразата, известяваща нови открития не е „Еврика!”, а „Виж ти, това е забавно…”.
Съществуват толкова много способи за убиване на времето, че на някои им се налага да се жертват.
Невероятно е чувството да знаеш, че сам градиш свят.
Ако хората се обичат един друг, не е ли все едно каква е причината за тази любов?
Нито едно вярно решение не може да бъде взето без да се има предвид не само какъв е светът, но и какъв ще бъде.
Първото правило на всяка диета гласи: ако е вкусно, значи е вредно.
Не трябва да се казва на човека: „Ти можеш! Направи го!”. Много по-правилно е да се изчака той сам да каже: „Аз мога да го направя и ще го направя.”
Това, което е очевидно, обикновено се вижда най-трудно. Хората казват: „На върха на носа ти е”. Но как ще видиш, което е на върха на носа ти, ако някой не държи огледало срещу теб?
Ти и само ти си отговорен за собствените си желания.
Първата стъпка към това да сготвиш заешка чорба е да уловиш заека.
За разлика от шахмата, в живота играта продължава и след мат.
Господ обича всички ни, но от никой от нас не е във възторг.
AFISH.BG
