Така започва своята автобиография Джакомо Казанова, италианският авантюрист, изявявал секато търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси) и преводач.

Известността му обаче се дължи главно на похожденията му, описани в тази негова „История на моя живот”.
Джакомо Джироламо Казанова (2.04.1725 – 4.06.1798) е отгледан от баба си. Учил е в университета в Падуа и, въпреки че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право, когато е бил едва 17 годишен. После посещава семинарията, откъдето пак го изхвърлят заради подозрения в хомосексуални прояви. 21-годишен, придобил незнайно откъде умения в лечителство и окултизъм, Казанова започва да се грижи за здравето на възрастния венециански аристократ Матео Брагадин, който от благодарност го осиновява.

През 1749 г. Казанова среща първата си голяма любов Хенриет, за която пише:
„Който смята, че една жена не е достатъчна, за да направи мъжа щастлив 24 часа в денонощието, никога не е познавал Хенриет“.
Тя обаче го напуска и разбива сърцето му. Дали това го тласка към покоряването на чужди сърца, които той да оставя разбити, запазващ своето цяло, търсещо, намиращо, ненаситно за авантюри и безчетни завоевания?
“Сърцето и главата са съставните части на характера; темпераментът няма почти нищо общо с това и следователно, характерът зависи от образованието и може да бъде коригиран и подобряван.”

Това е мнението на Казанова по отношение на сърцето. Странно ли е, че той поставя характера на първо място в осъществяването на една човешка личност? Не и ако вземем предвид, че нарицателното за прелъстител далеч не е единствената страна, от която трябва да се разглежда неговата личност.
Преследван от Инквизицията в продължение на години, през 1755 г. Казанова е тикнат в затвора на Венеция за множество престъпления, доста от тях сексуални и всичките му ръкописи са иззети. Казанова успява да избяга и следващите 18 години странства из цяла Европа. Той е неуморим комарджия, литератор, превежда „Илиада“ и пише книги, новелите му са издадени в пет тома.

Казанова посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия обсъжда с Екатерина Велика реформата на календара…Завръща се във Венеция през 1774 г., работи в местната управа и е шпионин на Инквизицията, докато не е принуден да емигрира заради острите си сатири по адрес на венецианските първенци.
„Всъщност да измамиш глупак ми се струва един подвиг достоен за един остроумен човек” пише той и непрекъснато го доказва на практика.
Казанова е красавец, висок, мургав, с отлично телосложение и опасен чар. Притежава изумителната способност да се забърква в рисковани истории. Сексуалните му завоевания са неизброими.

„Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание“, е простата му рецепта. Днес бихме нарекли неговите похождения промискуитет или безразборни връзки. В 18 век те са били много опасни връзки. Често на ръба на оцеляването. 11 пъти Джакомо се лекува от т. нар. срамни болести, които му налагат периоди на въздържание, но след тях той се впуска с нови сили в още по-опасни любовни приключения.
Когато пише, че „От неопитните момичета може да се научи много”, той просто споделя жизнен опит, тъй като приоритет на похожденията му са били 15-годишните девственици.
Да, в онези времена на тази възраст все още е имало такива, казано с горчива и крива усмивка от днешна гледна точка. „Нужно е само да имаш кураж, силата без самочувствие е безполезна.”

Завидно е било самочувствието му, но то при всички случаи е имало своето покритие. Да, хвалел се е със завоеванията си, с огромната си потентност, с изключителната си опитност и обиграност в любовните дела. Възможно е да е доукрасявал и преувеличавал. Кой не го прави?
За разлика от другия велик любовник, Дон Жуан, който изпитвал нужда да доказва своята мъжественост, Казанова бил ценител. За него сексът е „не само плътско удоволствие, но носи и удовлетворение от това да поддържаш стръвта си на съблазнител и привлича с тайнствеността на приключението.“

Казанова е историческа личност, оставил е писмени доказателства за своя житейски път, за своите умения и знания, далеч не само в любовното изкуство. Тези негови дейности са документиран и оценени по достойнство. Той завършва живота си като библиотекар в замъка на граф Валдщайн в Бохемия.
А на нас оставя своите мемоари, в които ясно е записал: „Достоен или не, животът ми е моя тема и моята тема е моят живот.”
AFISH.BG
