Не се знае рождената му дата. Само годината – 1799-а, на прага на нов век. За сметка на това датата на смъртта му е известна – 21.03.1871 г.
Знае се и фактът, че е удушен във вилата си край Крайова. От кого – историята мълчи. Под сурдинка – за пари. Че за какво друго – трудовете му са известни, но икономическо разузнаване в ония все още мрачни години, няма. А че е много богат и е написал своето завещание на ползу роду, е известно в средите, в които се движи.
Иронията е напълно уместна, защото и днес когото да попиташ за д.р Петър Берон, ще ти отговори веднага „Рибния буквар”. И нищо друго. Нищо друго за живота му, който е живот не само на български възрожденец, а на европейски енциклопедист. Нищо за откритията му, които са предмет на изследователска дейност дори от съвременни европейски учени. Колцина у нас (не говоря за тесните специалисти, а за народонаселението) знаят, че Петър хаджи Берович, заминавайки 26-годишен за Германия да следва философия в Хайделберг, се прехвърля след втората година на обучението си в Мюнхен и завършва медицина, като след това променя рожденото си име на д-р Петър Берон и става практикуващ лекар.
Но не спира дотук. За кратко време успява да овладее основно съвременните хуманитарни, природни и естествени науки и на пет от деветте езика, които владее, да напише значително количество трудове. Той изучава огромния емпиричен материал в областта на метеорологията, физиката и химията, прави опит да го осмисли концептуално и да го обобщи. Резултат са множество трудове с общо заглавие система: Система на атмосферологията (1846), Система на геологията (1846), Славянска философия, Небесна физика (тритомно издание), Физико-химия, а през 50-60-те години на ХІХ век издава ”един важен “Метеорологичен атлас” (като картите в атласа са нарисувани от Н. Павлович).
Д-р П. Берон участва активно в научния живот на Европа – чете реферати в Париж и Виена, разяснява своите концепции, получава и признание. Издава “Панепистема” – “Всенаука” в седем тома с амбицията да обобщи всичко, постигнато от науките дотогава, създавайки единна и цялостна концепция за човека и вселената, за човека и света. Убеден в правилността на наблюденията и изводите – за възникването и еволюцията на живота, изгражда своята концепция за произхода на телата и същността на химичните процеси. За да изрече мисълта, приемана и от по-късните тълкуватели – “всички науки са свързани помежду си”.
И – дръжте се здраво или седнете, за да не паднете – според учени-специалисти от световна величина, дълго преди големите открития във физиката П. Берон е намерил отговори на немалко въпроси и дори в своята научна теза за „вълновата система”, е стигнал до гениалната концепция за обединяване на вълновата и емисионната теория на светлината 38 години преди Айнщайн. Това и аз не го знаех, но се оказа, че и двама познати ми физици, също не го знаят. Един обаче беше светнат по въпроса и ме осветли и мен, че съществуват наистина точно такива подавки.
Та авторът на „Рибния буквар”, както е приел гражданственост неговият „Буквар с различни поучения”, е може би и първият български енциклопедист (това му се признава), който ние де факто не познаваме. Освен като банкнота с номинал 10 лева.
Поне да сведем днес глави и да помълчим, докато чакаме реда си за хляб или каквото там можем да получим срещу светлия образ върху банкнотата. Като си помислиш – и това не е малко.
Маргарита Петкова
AFISH.BG
