Жулиет Рекамие (1777-1849) е светска лъвица, чийто салон събира водещите политически и литературни фигури на Франция. От 1799 до 1848 година (почти 50 години!), нейният салон бил интелектуален център на Париж. (Парижкият живот на Жулиет е с прекъсване : през 1801 г. Наполеон I я гони от Париж. Тя отива в Лион, след това в Рим, а след това в Неапол и се връща в Париж след падането на Наполеон).
Тя е родена в Лион, баща й бил адвокат и нотариус. На петнадесет години Жулиет се омъжва за Жак-Рос Рекамие, който бил тридесет години по-възрастен от нея. Той пише: “Аз не я обичам, но изпитвам към нея истинска и нежна привързаност … тя е отзивчива, нежна и добра, обичат я всички вкъщи и всички, които я познават”. Появява се слух, че той й е баща и се оженил за нея, за да я направи наследница. Но този слух нямал никакви доказателства, а и вероятно тръгва от самия Рекамие, който пише в писмо до свой приятел: “Чувствата ми към дъщерята произтичат от отношението ми към майка й”.
Очарователната млада жена, ако се съди по портретите, не криела своите прелести: тя не прекалявала с дрехи или бижута. Сред нейните почитатели били херцог дьо Монморанси – виден политик на Френската революция и Реставрацията, Люсиен Бонапарт – по-малкият брат на Наполеон Бонапарт, принц Фридрих Вилхелм Хайнрих Август Пруски – активен участник в Наполеоновите войни, Пиер Симон Баланш – френски писател и поет, Жан-Жак Ампер – син на известния физик Андре Ампер, филолог, член на Френската академия. Но най-близка била с Франсоа-Рене Шатобриан – френски писател, политик и дипломат.
През 1805 г., когато съпругът й губи голяма част от богатството си, Джулиет заминава за Швейцария, в град Копе на брега на Женевското езеро, при близката си приятелка мадам дьо Стал (мадам дьо Стал се заселва там, след като е изгонена от Франция). Там, според слуховете, се поражда странна идея… За да се спаси финансовото положение на семейството, мадам Рекамие трябвало да се разведе с мъжа си (по това време той бил на около 60 години) и да се омъжи за принц Фридрих Вилхелм Хенрих Август Пруски. (Предполага се, че принцът е бил луд по нея. Той поръчва своя официален портрет на фона на портрета на любимата си, създаден от Франсоа Жерар. Вероятно чувствата са били взаимни). Колкото и да е странно, мъжът й бил съгласен на подобен ход, но в края на краищата комбинацията не се осъществява.
Семейните финанси съвсем се стопили, станало трудно да се поддържа голямо имение, така че през 1819 г. Джулиет се установява в манастира Абе-о-Буа. Там тя продължава да приема своите единомишленици. През 1849 г., на възраст 71, мадам Рекамие умира от холера. Шатобриан останал до нея до смъртта й. Погребват я в Монмартър, на гроба й има обикновена плоча.
Интересът към тази жена не намалява и след смъртта й. Нейната обширна кореспонденция е публикувана през 1859 г., посветени са й няколко исторически творби (Мари Елизабет Мол, „Очерк за историята на френското общество“, 1821, 1862; Франсоа Гизо, “Преглед на Стария и Новия свят”, декември 1859 г. и февруари 1873 г. и редица други ). Тя е главна героиня на два неми филма, заснети в Германия (1920) и Франция (1928).
Лежанката Ремие е получила името си от дивана, изобразен на картината на Жак-Луи Давид.
AFISH.BG
