„Лондон си го бива през горещините. От „Лория“ до „Перу“ има десет минути да се освежи и да хвърли един поглед на „Критика“. Трудността се състоеше в това той да изчезне, без Бетина много-много да разпитва, но Медрано измисли някаква среща на завършилите през 35-та година, вечеря в „Лопрете“, предшествувана от аперитив някъде другаде. Вече толкова много беше съчинявал от тегленето на Лотарията насам, че за последната, почти жалка измама не си струваше и да се споменава.
Бетина беше останала в леглото, гола, с поставен на нощната масичка вентилатор — четеше Пруст в превод на Менаше. Бяха се любили цяла сутрин, с почивки за сън, уиски или кока-кола. След като изядоха едно студено пиле, те разискваха върху стойността на творчеството на Марсел Еме, за стиховете на Емилио Балягас и курса на мексиканското златно песо. В четири часа Медрано се пъхна под душа, а Бетина отвори тома на Пруст (бяха се любили още веднъж). В метрото, докато наблюдаваше със състрадателен интерес един ученик, който се мъчеше да прилича на мръсник, Медрано тегли мислено една черта под направеното през деня и го одобри. Съботата вече можеше да започне.
Гледаше „Критика“, но все още мислеше за Бетина, малко учуден от това, че все още мисли за Бетина. Прощалното писмо (харесваше му да го окачествява като посмъртно) бе написано предната нощ, докато Бетина спеше, подала крак изпод чаршафа, с паднали над очите коси. Всичко беше обяснено (освен, разбира се, всичко онова, което тя би решила да сметне, че не е), личните въпроси — благоприятно приключени. И със Сусана Данери той бе скъсал по същия начин, без дори да напусне страната, както сега; всеки път, когато срещнеше Сусана (особено по художествените изложби — нещо неизбежно в Буенос Айрес), тя му се усмихваше като на стар приятел, без сянка на озлобление или носталгия. Представи си как влиза в „Писаро“ и се озовава лице срещу лице с Бетина, усмихната дружелюбна. Пък макар и само усмихната. Но най-вероятно бе Бетина да се върне в Рауч, където съвсем невинно я очакваха безупречното й семейство и две преподавателски места по родния език“.
