В историята на музиката Франц Петер Шуберт остава като един от великите композитори и особено като майстор-песенник от романтичната епоха.
Шуберт е австрийски композитор, един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката.
Шуберт има рядката способност да бъде лирик, но да не се затваря в своя личен свят, а да усеща и предава житейските радости и скърби така, както ги чувстват и биха искали да ги предават повечето хора…, пише критикът Асафиев.
От 1814 г. до самия край на живота си през 1828 г. Шуберт създава повече от 600 песни. Много от тях са шедьоври на Романтизма.
Франц Петер Шуберт е автор на:
– над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне и др.
– 9 симфонии (най-известна от които е осмата – „Недовършена“),
– около 20 опери
– 17 увертюри
– 15 струнни квартета,камерни ансамбли (клавирен квинтет „Пъстървата“)
– клавирни творби – сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти, дивертименти, фуги, ронда, скерца, вариации, като и произведения с танцов е маршов характер
– немски лендлери, екосези, галопи, менуети, полонези и др.
За разлика от други композитори – Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен, Ференц Лист, Фредерик Шопен – Шуберт не е бил виртуоз и не е успявал да представя лично огромния си брой произведения.
Макар че има прекрасен глас, той не пее. На пиано свири нежно и мелодично, но не концертира и не е познат на широката публика.
Ето защо много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени за първи път десетилетия след смъртта му – примерно „Голямата“ симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Феликс Менделсон Бартолди през 1839 г., „Недовършената“ симфония – през 1865 г. и пр.
Всъщност ако човек иска да чуе едно-единствено симфонично произведение, свързано с ранната епоха на Романтизма, то това трябва да е „Незавършена симфония” на великия Франц Шуберт.
Тази уникална двучастна симфония е предпочитана на всички събиранията на клуб „класическа музика“ в началото на века в България.
Ето и кратка история на творбата:
Заглавието на симфонията се основава на това, че се състои само от две части – Allegro moderato и Andante con moto.
Има запазени чернови на третата част (Скерцо), но композиторът, вероятно преценявайки, че вече е включил необходимото в двете части, прекъсва работата си по неясни причини. Композирана още през 1822 г., тази симфония е открита чак през 1860 г., а е изпълнена за първи път във Виена на 17 декември 1865 г.
„Незавършена симфония” има изключително лирично напевно звучене, проникната е от любов и смърт, печал и спасение и като че ли е отражение на кризата на автора, причинена от болестта му, която го съсипва.
AFISH.BG
