Днес, 26 януари, се навършват 99 години от рождението на американския писател Филип Хосе Фармър. Той е автор на романи и разкази в жанровете фентъзи и научна фантастика. Фармър е пионер в използването на сексуални и религиозни теми в този тип литература. Сравняван е с класика Рей Бредбъри. Служил е във военновъздушните сили на САЩ по време на Втората световна война. След войната е работил като електротехник, писал е технически текстове, свързани с разработката на авиационно-космически системи. От 1969 г е професионален писател.
Във фантастиката дебютира с романа “Влюбени” (1953), който шокира читателите с откровенноста на много от сцените (през същата година Фармър написва повест, която по-късно преработва в романа “В телата си разпръснати върнете се” (1971) – първата част на знаменития цикъл “Речен свят”).
Безспорно най-знаменитото произведение на Фармър е цикъла “Речен свят”, наброяващ шест романа и два сборника разкази. Освен фантастика е писал криминални романи и две псевдобиографии – “Живия Тарзан: Уточнена биография на лорд Грейсток” (1972) и “Док Савидж: Апокалипсис на живота” (1973). Своето творческо кредо писателя формулира така: “В една река може да се влезе два пъти – във въображението си.”
На български са превеждани книгите му „Частен космос“, „Приказният кораб“, „Вратите на съзиданието“, „Невъзможен свят“ и др. Умира на 25 февруари през 2009 г.
Представяме ви цитати от Фармър:
„Въображението е като мускул. Разбрах, че колкото повече пиша, толкова повече то се увеличава.“
„Тази история е за любов, което автоматично означава, че е и история за омраза.“
„Въпреки развитието на науката, невежеството и суеверието галопират покрай нея и я хапят отзад с големите си черни зъби.“
„Мъдростта е да знаеш кога да избягваш съвършенството.“
„Ако знаеш вярата на един човек, го познаваш наполовина. Ако познаваш съпругата му, познаваш и другата му половина.“
„Погледнете тези планини. Те се издигат гладко като речта на политик, който отрича да е правил празни обещания.“
„Вселената е огромно място, може би най-голямото.“
„Днешният мономаниак ще бъде утрешният месия.“
„Възкресението, подобно на политиката, създава странни партньорства.“
„Всеки трябва да се страхува само от един човек – от себе си.“
„Вярвам, че човекът е въже между животното и свръхчовека. Но не този на Ницше. Истинският свръхчовек, мъж или жена, е този, който се отърве от всички предразсъдъци, неврози и психози, който осъзнава пълния си потенциал като човешко същество и който се държи естествено, проявявайки доброта, състрадание и любов, като отказва да следва стадото.“
„- И защо човечеството получи своята Втора Възможност? – попита Колоп с тихия си сериозен глас.
– Нима я заслужава? Не. С малко изключения хората са подло, нищожно, дребнаво, злобно, тесногръдо, невероятно себично, вечно препиращо се и гнусно гъмжило. Като го наблюдават, боговете – или Бог – би трябвало да повърнат. Но в тази божествена храчка се намират и съсиреци на състраданието, моля да ме извините, че си служа с подобни образи. Колкото и да е долен човекът, той съдържа сребърната нишка на божественото в себе си. Не е безсмислено твърдението, че човек е сътворен по образ и подобие Божие. И в най лошите сред нас има нещо, което си струва да бъде съхранено, и от това нещо може да възникне новият човек“ – из „В телата си разпръснати върнете се“.
На заглавната снимка – писателят със семейството си
AFISH.BG
