Той е известен в цял свят, а книгите му се четат на един дъх. За писателя Харуки Мураками, който беше един от номинираните за Нобеловата награда за литература през 2014 година, не съществуват препятствия – знае как да завладее душите ни, отлично познава механизмите на любовта.
Мураками е роден в Киото на днешния ден, 12 януари, през 1949 година в дома на будистки монах. Завършва Университета „Уаседа“ в Токио през 1975 година и съвсем млад се увлича по американската култура. Неслучайно именно той превежда на японски много от най-великите произведения на Скот Фицджералд, Труман Капоти, Селинджър, Ървинг и много други класици на американската художествена литература.
Повечето от героите му са “вълци-единаци”, уморени от живота аутсайдери, чиито черти не са заимствани от японските традиции. Определяно често като постмодернистично, неговото творчество включва елементи на сюрреалистично фентъзи и изобилства от препратки към американската попкултура, а стилът му е разглеждан като “безсърдечен” и прекалено груб.
Първият издаден роман на Мураками е “Чуй как пее вятърът” от 1979 година, след което излизат романите “Флипер, 1973” (1980), “Преследване на дива овца” (1982), “Страна на чудесата за непукисти и краят на света” (1985), “Норвежка гора” (1987), “Танцувай, танцувай, танцувай” (1988) и най-скорошния – “Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване” от 2013 година. През 2001 година той издаде и първия си документален труд – Underground (2001) – в който описва нападението на религиозни екстремисти в токийското метро от 1995 година и отражението на това събитие върху психиката на японците.
Не всеки знае, че през 70-те години на миналия век Мураками държи джаз бар в Токио, кръстен “Котаракът Питър”, и че една от големите му страсти са маратоните, като първият му пробег е през 1982 година по отсечката между Атина и Маратон, където се е провел историческият първи маратон в антична Гърция. Не по-малко впечатляващо звучи фактът, че той продължава да бяга на подобни дистанции и днес, както и че е женен за съпругата си Йоко Мураками повече от 40 години.
Създадоха и игра по романите на писателя – Memoranda (снимката по-горе). Главният герой е момиче от неназован европейски град. Тя напълно загубва паметта си и не помни дори собственото си име. Играчът трябва да общува много с други персонажи, за да решава загадки и да си спомни всичко. Според разработчиците, проектът не е изцяло базиран върху книгите на японския автор, но би трябвало да предивика у играещите подобни чувства и усещания, като при четене на творбите на известния писател. Играта ще бъде пусната на 25 януари за PC и Mac.
Ето малка част от прозренията на японския новелист:
„Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.“
„По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж.“
„На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.“
„Колкото по-възрастен става човек, толкова по-голямо място в живота му заема онова, което не отговаря на истината.“
„Всичко, което изгубваме – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.“
„Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.“
„Ако всеки на този свят повярва, че накрая всичко ще завърши добра, няма да остане нищо, от което да се страхуваме.“
„Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли.“
„Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.“
„Не обичам аскетизма. Просто не завързвам ненужни запознанства. Така хората могат да си спестят излишни разочарования.“
„По всичко личи, че сърцето е скрито зад твърда черупка и да успеят да го разбият се отдава на малцина. Може би тази е причината така и да не успея да изпитам любов.“
„Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ – това е най-важното.“
„Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо.“
„На човека е дадена надежда, която той използва като гориво, така че да съумява да продължава да се движи напред. Без надежда “по-нататък” не може да съществува.“
„Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме.“
„Не съществуват такива тайни, които да не бъдат изтръгнати от сърцето.“
„Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.“
„Какво означава самотата? Тя наподобява на чувството, което те обзема, когато в някоя дъждовна вечер стоиш отстрани на устието на голяма река и дълго наблюдаваш как огромният воден поток се влива в морето.“
„Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разбиват на парчета.“
„Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.“
„Гледано от далеч, всичко изглежда красиво.“
„Често се случва така, че най-важните неща на този свят започват като нещо съвсем незначително.“
„Да се движиш с всички сили в погрешна посока е по-лошо, отколкото изобщо да не се движиш.“
„Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си.“
„Ако всичко се случва точно по начина, по който на теб ти се иска, животът ще стане крайно безинтересен.“
Заглавна снимка – The Independent
AFISH.BG
