Преди да навърши 20 години, бъдещият писател, Виктор Юго, се влюбва в своята приятелка от детинство Адел Фуше. Фамилиите и на двамата млади, обаче, се противопоставят на тяхната връзка. Бащата на Адел дори изпраща дъщеря си на 80 километра от Париж, за да не могат двамата да се виждат – Виктор няма пари за път.
Влюбеният младеж, обаче, не се отказва, той тръгва пеша към своята любима. Това убеждава стария Фуше в любовта на Виктор към дъщеря му и той разрешава двамата да се оженят.
Двамата млади, обаче, не са щастливи. Те имат 5 деца, но единствена надживява баща си една от дъщерите му, която е слабоумна. Бракът е подронен и от постоянните изневери на съпрузите. Адел се влюбва в литературния критик и приятел на Юго, Сент-Бьоф. Измаменият съпруг тежко преживява това предателство и го удря на живот. За него важни стават бройките на жените, които минават през леглото му и той дори не помни техните имена. На всичкото отгоре Юго постоянно твърди, че още не се е родила жената, която да го накара да й остане верен.
Спалнята на писателя, Музеят на Виктор Юго в Париж
Точно тогава той среща Жулиет Друе, която има малка роля в негова пиеса. По това време тя е 26-годишна и има достатъчно опит с много мъже, покорени от красотата й и огнения й темперамент. Тя умее да се облича елегантно и да пръска пари и, като повечето куртизанки, е добре образована, много чете и залага и на интелектуалното общуване с мъжете.
Именно в плен на Жулиет Друе пада Виктор Юго. В нея той намира не само страстна любовница, но и предана, отзивчива и всичко прощаваща житейска спътница. Освен че Жулиет не кара Виктор да се разведе, тя живо се интересува и от творчеството му, вдъхновява го и го обожава. Заради него тя напуска театъра, отказва се от светския живот и обръща гръб на многобройните си поклонници – отдава му целия си живот.
Дневната на Виктор Юго, музеят в Париж
„Аз имам два рождени дни – и двата през февруари. Първият път, появявайки се на бял свят, на 28 февруари 1802 година, бях в ръцете са майка си, а втория път се възродих в твоите обятия, благодарение на твоята любов. Първото раждане ми даде живот, второто ми даде страст“ – това пише великият френски класик на куртизанката Жулиет Друе, негова любовница, муза и другар, останала до рамото му цели 50 години при всякакви изпитания. Кореспонденцията между двамата любовници се състои от 15 000 писма, които и днес са сред образците на епистоларния жанр.
Разбрала за връзката на съпруга си с Друе, Адел прави скандал. Но вече е късно. Официално тя си остава мадам Юго, но бракът продължава само формално. Жулиет остава да живее в уединение, но всъщност първа се наслаждава на шедьоврите на писателя, които старателно преписва.
На днешния ден, 7 декемри, през 1841 година Юго става най-младия член на Френската академия, а след няколко години получава и най-почетното звание – пер на Франция. Като депутат той успешно лавира между републикаците и монархистите, но политическата му кариера секва, когато отказва да подкрепи Луи Бонапарт и дори му посвещава сатиричен памфлет. Това му коства 20-годишно изгнание. Жулиет, обаче, му остава вярна и именно тя набавя на Юго паспорт и организира бързото му отпътуване от Франция, а после тайно го следва – първо в Белгия, а после в Англия. Тя остава с него по време на цялото му изгнание на остров Гернси и то не само като жена, но и като негов единомишленик и секретар, водещ цялата му кореспонденция, документация и архив.
Връзката между Юго и Друе вече буди само възхищение. Дори Адел преди смъртта си иска прошка от Жулиет и Виктор и приема съперничката си като член на семейството.
Виктор Юго на смъртния си одър
Адел умира през 1868 година, а 3 години по-късно Юго и Друе се връщат във Франция – той – като национален герой, а тя – като общопризната негова съпруга във всичко, освен по име. Това, обаче, не й е нужно – тя е споделила всичките изпитания и триумфи на Юго, а на стари години двамата са неразделни. И продължават да си пишат любовни писма….
На 11 май 1883 година, на 75 години, Жулиет умира. Юго е съсипан – той дори няма сила да присъства на погребението й. А след смъртта на любимата си, писателят не написва нищо – освен няколко тъжни думи в дневника си: „Скоро ще престана да заслонявам хоризонта“. Юго се преселва в отвъдното при своята вярна любима на 15 май 1885 година – точно на именния ден на Жулиет…
Източник: krasotata.net; автор: Антоанета Ненова
AFISH.BG
