Виктор-Мари Юго е роден на 26 февруари 1802 г. в Безансон (Франция) и е най-малкото от трите деца в семейството на Жозеф и Софи Юго. Заради военната служба на бащата, семейството често пътува до Испания и Италия. През 1813 г. Софи Юго напуска съпруга си и заедно с децата си се установява в Париж, където Виктор и братята му Абел и Йожени прекарват детските си години. Именно във френската столица бъдещият писател получава образованието си.
Той е не само писател, но и поет, драматург, общественик и дори художник. Днес е известен предимно с романите си „Парижката Света Богородица” („Notre-Dame de Paris”, 1831) и „Клетниците” („Les Miserables”, 1862), но съществено допринася за обновлението на поезията и театъра по времето на Романтизма през XIX в.
През 1885 г., след кратко боледуване, Виктор Юго умира на 22 май на 83 години. Тялото му е изложено за поклонение пред Триумфалната арка, а много негови приятели, колеги писатели и граждани на Франция изразяват възхищението си и го изпращат в последния му път до Пантеона, където се намира и днес.
Припомняме си няколко цитата на Виктор Юго:
„Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните.“
„Бог е създал водата, а човекът създал виното.“
„Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има.“
„Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал.“
„Законът на материалния свят е равновесието, а на нравствения свят — справедливостта.“
„Изкуството е съвършено там, където великото се среща с правдивото.“
„Комплиментът е като целувка през воал.“
„Лъжата е въплъщение на злото.“
„На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.“
„Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани.“
„Свободата започва с ирония.“
„Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето.“
„Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.“
AFISH.BG
