Феноменалният успех на „Бийтълс” се дължи не само на музиката им, но и на ясно определените типажи, които представят членовете на групата. Джон Ленън се възприема като интелектуалеца, Пол Маккартни – като романтика, Ринго Стар – като „нашето момче“ от предградията. А Джордж Харисън винаги е бил загадка. Quite – мълчаливия, този епитет му измислят журналистите, въпреки че не е точно така…
Джордж Харисън е най-младият член на групата – роден е в Ливърпул на 25 февруари 1943 г. в бедно, но щастливо семейство. Майка му насърчава увлечението му по китарата и още на 14 Джордж перфектно усвоил този инструмент. Това привлича вниманието на 15-годишният Пол Маккартни, негов съученик. Той предлага на Джон Ленън да прослушат „малкия“… Прослушването приключва с покана за „Бийтълс”, въпреки че дълго време се отнасят към него като към „малкия“. Поради възрастта му и заради натюрела му, музикантът в началото е в сянка, въпреки че според експерти той е най-добрият на китарата от цялата група.
“Бийтълс” – рок бандата на всички времена
През 1963 г. Харисън пише първата си песен Don’t Bother Me, включена във втория албум на бандата. Във всички следващи албуми се появяват негови песни. И то какви! If I Needed Someone, Here Comes the Sun, Something, While My Guitar Gently Weeps! Всички те носят печата на автора си – замислени и необичайни. Постепенно нараства и влиянието му в групата. Джордж първи се увлича по фолк-рока, след това идва ред на Индия – религия, философия и музика. Харисън е сред първите европейци, усвоили индийската ситра, украсявайки с необичайния й звук много късни композиции на групата.
През 1970 г. групата официално се разпада, но Джордж като че ли очаква това. Соло кариерата му започва през 1968 г., с написването на саундтрака към филма „Wonderwall“, в който се опитва да свърже индийската музика с европейската традиция. През 1969 г. идва и албумът Electronic Music. Две години по-късно излиза и най-успешният му албум – All Things Must Pass, от който е хитът My Sweet Lord. Именно тази песен – визитна картичка на Харисън, предизвиква един от най-големите скандали в света на музиката. Той е обвинен в плагиатство от малкоизвестната група Chiffons и след поредица дела е осъден да плати половин милион долара.
Любимата му Пати става негова съпруга, а след това на приятеля му Ерик Клептън
Още по времето на „Бийтълс” Харисън се занимава с благотворителност, което понякога предизвиква недоумение сред останалите членове на групата. През 1971 г. той организира два големи благотворителни концерта с участието на Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар, Рави Шанкар. Всички приходи отиват за жителите на Бангладеш, пострадали от мощен циклон. Генералният секретар на ООН лично благодари Харисън за благородната му работа.
През седемдесетте години се появяват соловите му албуми Living in the Material World (1973), Dark Horse (1974), Extra Texture (1975), George Harrison (1979). И то въпреки превратностите в личния му живот. Съпругата му – красавицата Пати Бойд след дълги колебания, през 1974 г., го напуска заради близкия му приятел Ерик Клептън. Музикантите остават приятели и участват в съвместни проекти. През 1978 г. Джордж Харисън официално се жени за втори път за мексиканката Оливия Ариас. В същата година му се ражда син – кръщава го Дхани, което се превежда от хинди като „до-ре“ – първите две ноти от музикалната стълбица.
Харисън се увлича по културата на Индия
През 1980 г. излизат мемоарите на музиканта. Феновете на „бийтълсите“ очакват с нетърпение появата им, но са разочаровани – голяма част от текста е посветен на хобитата на Харисън – градинарство и Формула 1. Джон Ленън дори иска поправка. Отношенията между музикантите се влошават, а през декември същата година прозвучават съдбовните изстрели на Чапман. Харисън е потресен от убийството на Джон Ленън.
Новатори и чаровници – момчетата остават легенда
През 1989 г. музикантът обяви, че напуска сцената. Но от време на време се появява на концерти на приятели, а през 1991 г., заедно с Клептън участва в турне до Япония. В средата на деветдесетте в света на музиката се промъкват слухове за сериозно заболяване на музиканта. През декември 1999 г., Джордж е ранен от проникнал в имението му маниак. Спасява го безстрашна жена, която разоръжава престъпника и го предава на полицията. Но след нападението рака, с който певецът се бори в продължение на няколко години, бързо прогресира. На 29 ноември 2001 г. Харисън умира в Лос Анджелис, успявайки да се прости със семейството и приятелите, включително Пол и Ринго. Съгласно индуистката традиция тялото е кремирано и пепелта му разпръсната над р. Ганг. На 30 ноември Ливърпул е в траур, а оркестърът до Бъкингамския дворец през целия ден свири мелодии на Харисън.
„Аз не искам да бъда звезда, просто обичам да свиря на китара”, това се казва в една от песните на Харисън. Но той стана звезда, ярка звезда в съзвездието на най-големите рок легенди. И съвършено заслужено през 2004 г. името му е включено в Залата на славата на рокендрола.
Челна снимка: Джордж Харисън е най-младият член на легендарните “Бийтълс”
AFISH.BG
