“Големите ми страдания на тоя свят са били страданията на Хийтклиф и аз наблюдавах и чувствах всяко едно от тях още от самото начало. Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея. Любовта ми към Линтон е като листака на гората. Времето ще я промени – много добре съзнавам това, – тъй както зимата променя дърветата. Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността – извор на малка видима радост, но необходими. Нели, аз съм Хийтклиф! Той винаги е в мислите ми – не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен.“
Емили Бронте, „Брулени хълмове”
AFISH.BG
