Някои го наричат прелъстител, други вярват повече в неподправена му сърдечност. В отношението си към жените покойният президент на Франция със сигурност не бил еднакво увлечен. Днес, 20 години след неговата смърт, ставаме свидетели на нещо затрогващо: В Париж бе издадена книга, събрала повече от 1200 писма от Митеран до тайната му любовница, която през 1974 година ражда и едно от децата му. Всички тези писма са писани в периода 1962-1996 година. Книгата е литературна сензация на 2016-а.
Писмата са не само откровени, но изпълнени с толкова нежност и преданост, че откъси от тях вече се появяват и върху картички за свети Валеннтин.
Ан Пинжо с дъщерятя си на погребението на Франоса Митеран; снимка – Le Figaro
Митеран е 46-годишен, когато срещна 19-годишната Ан Пинжо край морския бряг в Югозападна Франция. Влюбва се в нея от пръв поглед. “Срещнах те и веднага разбрах, че тръгвам на голямо пътешествие. Благославям това лице, моята светлина. Вече нощите няма да са тъмни като в рог… Самотата на смъртта ще бъде по-малко самотна, Ан, любов моя”, пише той.
Откъси от от „Писма до Ан, 1962-1995“:
25 юли 1965:
„Силата на любовта ми идва от това, което дългите месеци ни дадоха – интелектуално разбиране, споделено любопитство, изтънчено удоволствие, естетическо единение, привличане към важните и простите неща в живота – и всичко това достигна връхната си точка и връхлетя като буря през юли… доказателствата за единство, в което душата и тялото се сливат.“
16 юли 1970:
„Обичам тялото ти, радостта, която минава през мен, когато притежавам устните ти, притежание, което ме изгаря с всички огньове на света, бушуването на кръвта ми дълбоко в сърцето ти, твоето удоволствие, което блика от вулкана на телата ни, пламък в пространството…“
Първото писмо в архива е от Октомври 1962, когато той обещава на Ан, че ще ѝ изпрати копие от книга за Сократ. Две години по-късно става ясно, че двамата са станали любовници, когато формалното “vous” дава път на интимното “tu”. Писмата несъмнено доказват, че Ан е била най-важната жена в живота на Митеран.
Той се е жени за Даниел Гуз през 1944 година, от която има двама сина. Именно тя става първа дама в политически план. Но и в сърдечен: там трайно се настанява само и единствено Ан. Въпреки разликата във възрастта, двамата споделяли много общи интереси.
“Близо до теб, обединен с теб, в теб – това съм аз. Това е невероятният парадокс: Аз започвам да съществувам в момента, в който се разтворя в теб”, пише той в началото на връзката им през 1964 година.
Сред любовните послания се прокрадват и теми от политиката и ежедневието. През 1965 година той разкрива намерението си да се кандидатира за президент и добавя: “Знаеш ли, че мисля за теб и че е удивително полезно, че съществува тази любов между Ан и Франсоа?”.
Ан Пинжо в наши дни; снимка -Journal du Dimanche
Писмата са най-редовни до 1974 година, когато на бял свят се появява дъщеря им Мазарин. От този момент двамата тайно прекарват повече време заедно, затова и кореспонденцията вече не е така необходима.
В зенита на живота си, преди да си почите от рак, Митеран пише до Ан: “Моето щастие се крие в това да мисля за теб и да те обичам. Ти винаги си ми давала повече. Ти беше моят шанс в живота. Как любовта ми да не расте все още?”.
73-годишната Ан Пинжо съхранявала всичките 1218 писма в кутии за обувки. Съгласила се да бъдат издадени в книга, стига да не се иска от нея да участва в представянето ѝ и да дава итервюта.
Дали съдбата превръща Ан в жертва или я извисява като вид любовна мъченица, отгледала дъщеря си сама, може би няма да разберем със сигурност. Но едно е ясно – с тази книга Ан Пинжо определено остава централна фигура в съвременната френска история.
Заглавна снимка – Voici
AFISH.BG
