Малцина може би ще реагират веднага при споменаването на името Агне́шка Оше́цка. Но когато добавим „Апетит за череши”, вероятно ще видим усмивки. Именно Ошецка е една от авторите на нашумелия спектакъл, който и този сезон е в афиша на Театър „София” (музиката е композирана от Мачей Малецки). А ако отидем още по-назад във времето, ще открием, че поетесата е написала текстовете за повече от 2000 песни, много от които отдавна са признати за поп класики. По-възрастното поколение със сигурност помни „Бягай, мое сърце”, изпълнявана от популярната навремето група „Червените китари” – песен, която се пее и до днес в нови аранжименти от млади изпълнители в Полша.
Приживе Ошецка се шегува, че връзката й с песента трябвало да бъде студентски роман, но се превърнала в съпружески брак за цял живот – плод на тази любов са стиховете за песни, издадени в сборниците „Жива реклама”, „Пеещи писма”, „Изкустен мед”, „Сантименти” и др.
Симона Халачева и Юлиян Рачков в сцена от спектакъла “Апетит за череши” от Агнешка Ошецка, който можете да гледате на 22 октомври в Театър “София”
Агнешка Ошецка е родена точно преди 80 години – на 9 октомври 1936 г. във Варшава. Завършва журналистика във Варшавския университет, а след това и Висшето филмово и театрално училище в Лодз. Една от най-известните и ексцентрични полски поетеси на ХХ век е и журналист, есеист и драматург, а личният й живот е бурен, с многобройни връзки и раздели. Ето какво пише за нея Антоанета Попова, един от преводачите на Ошецка на български език:
„Агнешка Ошецка беше красива, стройна жена, можеше да мълчи мило и тъжно, малко притеснено, без най-малка следичка от някакво подобие на надменност, като излъчваше странен респект при това, по причина на някаква органична сериозност. А в стиховете си – повечето от тях – превърнати в песни и станали едни от абсолютните хитове на Полша – тя е кабаретна. Несериозна, дотолкова несериозна, че от лекотата й тежи, и от ласкавото докосване до публиката – боли. Закачлива, смешна, тъжна, дори трагична в ефирната си недоизказаност. Малословна и многопаузна. Тя е актриса в словото, тя играе чувството, не го изрича. Играе го с отдадеността на цялото си същество. Това е нейната тайна.”
Поляците пък твърдят, че когато слушаш песните на Ошецка, можеш да останеш с усещането, че наистина е успявала да обича. Макар често измамно за самата нея. Защото цял живот се измъчва от избора “съпруга или любовница”. Изпитва нужда от свобода и вечно я търси. Кара мъжете да се влюбват в нея, а после ги зарязва. Никога обаче не зарязва писането. Отива си от рак на 7 март 1997 г., оставяйки огромно наследство от поезия и проза.
Създадената фондация на нейно име подготвя 14 тома с песенното творчество на Ошецка. А тази пролет за пръв път бял свят в родината й вижда непубликуваният досега автобиографичен роман „Neponset”, който Ошецка пише в края на 70-те и началото на 80-години на ХХ век.
По повод 80-годишнината от рождението на Агнешка Ошецка предлагаме няколко нейни стихотворения:
Калинката
Калинче-буболече, литни към небето,
донеси ми хлебче,
а със хлебчето – късметче,
със късметчето и вяра
и за десерт –
нещо тайно
и незнайно –
омайна отвара.
Но небето е голямо, а калинката мънинка,
тя не е голяма,
обеща,
ама я няма.
Калинче-буболече, до небето е далече,
а в небето – облак-камък,
калинката се удари и разби коляно,
обеща –
ама я няма.
А в небето не пекат хляб в пещта,
хляб в небето не се меси,
обеща –
но не донесе.
Обеща.
Калинче-буболече, до небето е далече,
недей плака –
ще се чака.
Литни към небето…
Откачалката
Ах, въртоп – тоя дом,
тъмна нощ, светъл ром,
златни портокали,
ври, кипи от веселба,
ех, забава, ех, заба…
откачалката танцува и да спре – едва ли.
Кой е тоя господин?
Ми намина тук един,
и се поразпали,
казва – не ми се живее,
за последно пие, пее…
Откачалката танцува и да спре – едва ли.
И децата неприспани,
и бутилки неприбрани,
гостите заспали,
други пък отдават чест –
джамбурето е на шест!
откачалката танцува и да спре – едва ли.
Дайте готините гърли
и ракии върли!
Рокля – алено ветрило,
устни – кърваво червило,
и в свят огледален,
гледа размножена болка,
в колко чаши, колко, колко?
Откачалката танцува и да спре – едва ли.
Тая да гори на клада,
да изгаря й се пада
с всите й парцали!
Пламна бясната й плитка,
златен прах край нея литва,
откачалката танцува и да спре – едва ли.
Паметникът на Агнешка Ошецка във Варшава, Полша
* * *
Улици и хора, град, неделя,
мирис на ванилов крем,
и като палати кината светят,
и неделна болка в мен,
шумно ято гълъби избухва
към небесните врата,
ходя и търся някой,
който като мен е сам в света.
Търся някой, някого търся
за труден дълъг път,
търся някой, някого търся
за рождество и смърт.
Търся някой, с който да живея
в делник и неделни дни
който ще разпне сърцето
и който няма да го нарани.
Търся някой, някого търся
за буря и покой,
нека мисли и нека не бърза,
ще чакам, щом е той.
Нека има два-три гроша
и в погледа топлина,
и с него да бъда по-малко лоша,
и с него да бъда вечната жена.
Търся някой, който да изгрее
пред очите след съня,
с който ще остарея,
пред който няма да се засрамя.
Търся някой, някого търся
за труден дълъг път,
търся някой, някого търся
за рождество и смърт,
нека само в един глас със мене
да говори и мълчи
и децата ни да гледат
със неговите най-добри очи.
* * *
Случва се – любовта умира млада
през май, в самото начало,
случва се – любовта умира млада
и я погребват във бяло,
случва се – любовта умира млада
и никой почти не плаче,
случва се – любовта умира млада,
а можеше… другояче.
(Превод Антоанета Попова/ „Литературен вестник”, бр.17-18, 2016)
А ето и текстът за песента „Бягай, мое сърце”, която можете и да слушате от приложения по-долу видеоклип:
“Кратък миг в хотелски коридор.
Някъде на плажа – сплетени ръце, в очите блясък.
Писъмце, изпратено набързо,
Снежна маргаритка, надежда.
Твърде малко е това, мое сърце, за да живея.
Бягай, съмва вече,
Защото после ще е срамно.
И студа по устните ти
никой няма да прости.
Дъждовни вторници ще дойдат след неделите.
Капчица тъга, за която виновен ще си ти.
Не е вярно, че така е трябвало да стане.
Че си струва в празнотата да вървиш.
Твърде малко е това, мое сърце, за да живея.
Бягай, съмва вече.
Защото после ще е срамно.
И студа по устните ти
никой няма да прости.
Бягства внезапни и срамни, не забавни.
Нищо не знаещо, но измамено кученце или мече.
Тъжно букетче цветя.
И нова илюзия, нова идея.
Твърде малко е това, мое сърце, за да живея.
Бягай, съмва вече.
Защото после ще е срамно.
И студа по устните ти,
липсата на думи
никой няма да прости.”
На заглавната снимка – Агнешка Ошецка. Източник: www.fakt.pl
AFISH.BG
