Ако се вслушате в разговорите на днешните майки на невръстни дечица, със сигурност ще чуете името Монтесори. Много от тях с охота дори ще ви разкажат колко е важно детето да се възпитава по „метода Монтесори”, как то трябва да расте свободно, да получава и да прави всичко, което пожелае. Някои дори стигат до крайността да оправдават агресията и необуздаността на децата си със „свободното възпитание” без „не”-та. Проблемът, както обикновено, не е в педагогиката на Монтесори, а в кривото й разбиране.
Мария Монтесори – световноизвестен лекар, педагог и философ, е родена на днешния ден, 31 август, през 1870 г. в Киаравале, Италия. Тя никога не е предлагала в своите постулати смесване на свободата със „слободията”. За нея свобода означава да се научиш да бъдеш самостоятелен. Нещо, което те прави уверен в детството и преуспяващ, като пораснеш.
„Ние имаме нужда от свобода, за да тренираме своята отговорност; на нас ни е необходима отговорност, за да бъдем действително свободни”, пише в своите книги Монтесори. Според нея дисциплината е нещо, което се контролира и регулира от самото дете, предполага действия, определени от него, а не налагани от педагога: „Обикновено ние смятаме детето за дисциплинирано само от момента, когато то стане мълчаливо като нямо и неподвижно като паралитик. Това обаче е унищожена личност, а не дисциплинирана.”
Принципите, които изгражда преди около век Мария Монтесори, са плод на дългия й опит и наблюдения. Тя е първата италианка с лекарска диплома. Завършва медицина в Римския университет постъпва на работа като педиатър в психиатрична клиника. В началото опитът й е най-вече с умствено увредени деца, затова първият образователен метод, който разработва, е за тях.
Години по-късно, вече преподавател в Римския университет, разширява наблюденията, проучванията и изследванията си и формулира така популярните днес педагогически принципи от „метода Монтесори”. В него всичко се базира на убеждението, че всяко дете е индивидуалност; на изграждането на вяра, надежда и доверие; на развитието на усещанията; на това чрез използване на привлекателни предмети и материали за различни занимания и игри то да укрепва своето зараждащо се „АЗ”. А най-важната цел е да подготвим детето за реалния живот, като му се дава право на избор – само да избира с какво да се занимава според начина, по който се чувства. Колкото до възрастния, той просто трябва да уважава, наблюдава и да следва детето, без да го прекъсва, когато то се е съсредоточило в заниманието си.
Когато навремето я питат какво означават нейните постулати, Мария Монтесори, казва: „Метод, основан на свободния избор на детето в подготвена среда.” Но после обяснява: „Свободата и дисциплината са двете страни на един и същ медал.” Защото „до раждането си детето е физически ембрион, а след раждането до шест годишна възраст – духовен ембрион.”
Мария Монтесори умира 6 май 1952 г. За изключителната си работа със и за децата три пъти е номинирана за Нобелова награда за мир, но нито веднъж не е получавала медала.
В деня на 146-годишнината от рождението й припомняме още нейни мисли:
„Ако Червената шапчица се държи така, както винаги, значи можете да бъдете сигурни в утрешния ден.”
„Детето, това ново създание, дошло за живот, непрекъснато ни държи в състояние на бодърстване. Всяка сутрин се появява пред очите ни, сякаш казвайки: „Вижте, животът е различен! Можете да живеете по-добре!”
„Въпросът е следният: толкова ли е важно дадено нещо, че да си струва едно дете да стигне до него по пътя на принудата или на интереса, изкуствено събуден от учителя?”
„Възпитанието трябва да насочва активността, но не и да я потиска. Задачата на педагога е най-вече в това да подхранва и съдейства, да наблюдава, поощрява, да ръководи и подтиква, а не да се намесва, предписва и ограничава.”
„Животът е горда богиня – тя винаги се движи напред, преодолявайки препятствия, които средата изпречва по победния й път.”
„Детският живот не е абстракция, това е живот на всяко отделно дете.”
„Често смятаме себе си за самостоятелни, само защото никой не ни командва, а ние командваме приятелите си; но господар, който има необходимост от помощта на прислугата си, всъщност не е самостоятелен, тъй като е по-ниско от своите слуги.”
„Обикновено прислужваме на децата, ала това е не само акт на угодничество спрямо тях, а и пряка вреда, тъй като така можем да потиснем тяхната полезна, самостоятелна дейност.”
„Склонни сме да виждаме в децата си нещо като кукли; мием ги и ги храним точно така, както храним и мием кукли. И нито за миг не се замисляме, че ако детето не прави нещо, то очевидно не знае как да го направи.”
„Колко време и интелектуални усилия по света пропадат, само защото лъжливото ни изглежда голямо, а истинското – малко.”
„Ако започнем да изучаваме историята на откритията, ще се убедим, че в основата им лежат обективно наблюдение и логическа мисъл – прости неща, но рядко срещани при хората.”
„За да се проявят артистичните способности на детето, ние трябва да му помогнем да подготви очите си да виждат, ръцете си – да работят, а душата си – да чувства.”
AFISH.BG
