Кръстьо Сарафов се ражда на 6 април в годината на Априлското въстание – 1876, в гоцеделчевското село Либяхово. Ето какво пише за своето раждане самият той:
„Когато майка ми била в положение на девет месеца с мене, отишла на реката да пере черги. Изпрала ги и простряла по трънаците да съхнат на слънце. Но започват родилните мъки. Тя се сбъркала какво да прави при това положение – започнала бърже да ги прибира, задява се с тях, макар че били мокри и тежки за носене. След малко обаче била принудена да ги хвърли и набърже ме изтърсва на пясъка край реката”. Когато Кръстьо е на дванадесет години, семейството се премества в София.
„Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и упорито магаре. Бях облечен с износени шаячни дрехи. Тогава и наум, разбира се, не ми е минавало, че някой ден ще стана артист, че ще доживея петдесетгодишна сценична дейност”, пише по-късно самият той.
По това време в центъра на все още ориенталската ни столица в една дъсчена барака се подвизава единственият в града театър „Зора” с директор Борис Пожаров. От първия ред със сияещи очи юношата Кръстьо Сарафов следи играта на артистите.
Това прави голямо впечатление на Пожаров и на една репетиция го повиква да замести отсъстващ артист в ролята на Спиро Македонски от пиесата на прочутия навремето русенски драматург и преводач Тодор Хаджи Станчов „Стефан Караджа”. След няколко дни, на 6 януари1891 година, когато Кръстьо все още няма навършени петнайсет години, е неговият дебют на сцената…
Но когато дядо му, архимандрит Харитон – един много строг и суров мъж, научава, че Кръстю се е „маскарил в театрото” като „карагьозчиья”, заключва пътната врата и нанася такъв жесток бой с патерицата си на невръстния артист, че накрая полумъртъв го захвърлят в мазето, въпреки протестите и сълзите на майка му. След като се съвзема в нейните прегръдки, напердашеният дебютант избягва от дома си. Той отива направо при Борис Пожаров в „Зора” , който го поема под крилото си и го прави артист.
Кръстьо Сарафов
Като млад Сарафов е бил строен, с хубава фигура, сценично, изразително лице, руси коси, сини очи и приятен глас. Не случайно Адриана Будевска твърди, че е бил единственият съперник на красавеца Васил Кирков. И Пожаров, който става негов покровител и настойник, му поверява хубави и големи роли, като го назначава за артист в амплоато на „млад премиер-любовник”. Така се зареждат роля след роля в десетки пиеси от българската и световната класика. И Сарафов става първи артист на Народния театър.
За да остане след това на сцената повече от половин век и пресъздаде над двеста образа, някои от които и днес са ненадминат връх в сценичното майсторство. Неговата игра е сравнявана с тази на най-големите европейски артисти от онова време.
През 1937 г. обаче, след турне на театъра в чужбина, е неочаквано уволнен от Народния театър, заедно с колегата си Георги Стаматов. След това Кръстьо Сарафов се разболява тежко, дори за известно време изгубва разсъдъка си. И едва след намесата на приятели, които изпращат телеграма до Двореца, цар Борис III го връща на работа.
НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”
Освен темпераментен артист, Сарафов е бил и всепризнат любовник, особено на млади години. Имал е доста сантиментални връзки и се е женил цели четири пъти. Всеки път за актриси – млади и красиви! Първата се е казвала Донка Иванова Гюзелева. Обичала го е много и му е родила 3 сина.
Донка Сарафова също започва да се изявява като актриса, макар че докрай остава в сянката на своя голям съпруг. После двамата създават „Свободен театър” и пътуват на турнета из цялата страна, но през 1904 г. отново се връщат в Народния. След 21 години брак, Сарафов я изоставя и заминава в творческа командировка във Виена.
След известно време се жени втори път за своята млада и красива студентка Ирина, а след нея още два пъти – за актрисата Рада Сарафова от Пловдивския театър и за прочутата Марта Попова от Народния театър. Все хубави и талантливи жени. Но самият той, макар да се жени за актриси, често пъти казвал, че в семейството не бива да има двама артисти, като това особено се отнася за жената!
Кръстю Сарафов играе непрекъснато почти до смъртта си, като умира на 73-годишна възраст на 27 август през 1952 г. Името му приема Висшето театрално училище, днес НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”.
Автор: Огнян Стамболиев; Заглавна снимка – архив на Народния театър „Иван Вазов“
AFISH.BG
