Малко млади съвременни автори получават еднозначна оценка и от критиката, и от публиката. Може би основното нещо, за да постигне един автор такъв успех е – да пише искрено и да не се взема на сериозно. Такава е Елена Денева – един от псевдонимите, с които публикува стиховете си в мрежата е „nikoi”. Родена е в гр. Полски Тръмбеш през ранната есен на 1985-а, а в момента живее в Ловеч. Обича нощни птици, готически картинки, музиката на „Ревю”… Радва се на безрезервната обич и подкрепа от страна на семейството и приятелите си. Винаги пожелава на читателите си здраве и обич, и благодари за всичко, което получава като обратна връзка – за вниманието, за търпението, за разбирането, за всичко. Твърди, че стиховете се раждат в тъмното и се хранят с любов. Автор е на четири стихосбирки. “Щастие в кибритена кутийка” е от 2005 г., “Картонен храм” – 2006 г., “Натюрморт с пеперуди” – 2013 г. , “Сенки и бонбонки”- 2014 г. Въпреки че стиховете казват всичко необходимо за автора, решихме да ѝ зададем няколко въпроса за поезията, хората, пеперудите, сенките и бонбонките:
Последната ти книга се казва “Сенки и бонбонки” – повече сенки, или повече бонбонки ти предлага животът?
– И сенките, и бонбонките са необходимост. Не съм претегляла. Важното е, че повечето е любов.
Пречи ли ти, или ти помага фактът, че живееш далеч от суетата на столицата?
– На чисто битово ниво ми пречи: по-малките населени места дават по-малко възможности за реализация. Но другата страна на монетата е скъпоценна: не ми се налага да съм част от ничия суета.
Казваш за себе си, че не си добър човек – това комплимент ли е?
– Противно на всеобщото мнение за мен, аз не обичам комплименти. Не знам как да реагирам на тях, а и ми изглеждат неадекватни. За себе си никога няма да бъда достатъчно добра. А и не само за себе си.
Трудно ли е да бъдеш Елена Денева?
– Има една песен на Depeche Mode – “Walking in my shoes”… Всички носим различни обувки, понякога ни убиват, правят рани, влизат малките камъчета, които обръщат колата. Но са наши и трябва да извървим пътя си в тях. Е, аз определено не правя нищо, за да са ми по мярка. Усложнявам иначе толкова простия си живот с непрекъснати тежки терзания за леки хора.
Ако можеше да промениш две неща в живота си, какви щяха да са те?
– Бих искала две души, които обичам, да не бяха напускали човешкия свят.
Какво би взела със себе си на пустинен остров?
– „На остров гол живеят двама и го поливат нощ и ден…“. Любимият човек идва с мен разбира се. И черпак, за да мъкнем влагата към вас. И нещо за писане и четене.
Обичаш совите – от къде идва това? В момента сякаш е модерно да се носят нощни птици на чанти, шалове, обеци, дрехи… Какво мислиш за тази мода?
– Совата ми е тотем. Модата в момента просто ми помага да не изглеждам обсебена.
Какво задържа един млад творец в България?
– Вече почти нищо. Не изключвам варианта да потърся достоен живот другаде. Знам, че не е лесно, но и в България е достатъчно трудно.
Разкажи за новата книга – кога да я чакаме, какво ще има в нея, как ще се казва?
– Нямам планове за нова книга. И старите са достатъчни. Точно в този период от живота си не мисля, че имам да кажа нещо, което да си заслужава изхабената хартия.
Интервю на Диана Юсколова
AFISH.BG
