“Аз съм закърмен с музиката. И всичко при мен стана много естествено, никога не съм имал раздвоение и съмнение в решението си за моя път. И докато пеех в Академичния хор, започнах да вземам уроци по пеене първо при известния наш тенор Илия Йосифов, а по-късно и при вече утвърдения педагог и прекрасен баритон Христо Бръмбаров.
Никога не съм се двоумял, вървях по пътя си и пеех, защото обичах да пея. Разбрах, че музиката и пеенето са моят живот и може би след спечелване на Първа награда на Международния конкурс за млади оперни певци през 1963 г. поех вече отговорността да продължа пътя си като професионален певец.
Не обичам тази дума – легенда. Аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е: бях признат за най-добрия кантиленен бас (basso cantabile) в международен мащаб. Е, в началото на една кариера винаги се правят сравнения.
С Борис са ни сравнявали освен като български певци, но и защото си приличаме по вокална даденост. А през 1965-а бяхме в Стокхолм с Любо Бодуров и Юлия Винер за концерти и там пресата ме обяви за младия Шаляпин. Оттогава и Бодура ми викаше винаги „Шальо“! Сравнявали са ме и с големите италиански баси Ецио Пинца и Танкреди Пазеро.
Човек като се учи, по пътя си среща много трудности, които трябва да преодолява. Например имитирането, което е много лошо после за израстването на артиста. Аз не съм го правил. Имам собствен почерк още от началото, той ми е запазената марка! Освен моите първи вокални учители, които вече споменах, имал съм късмет да пея и с големи диригенти, които са допринесли за моето развитие – Херберт фон Караян, Лорен Маазел, Клаудио Абадо и други.
Аз съм щастлив човек. Живях пълноценно. И съм благодарен! Разбира се, имах и огорчения в живота и в кариерата. И аз съм правил грешки. Но и това е животът.“
Из последното интервю с големия оперен певец, дадено пред в. “Преса” на 9 май 2014 г. – само седмица преди да напусне света на живите
Заглавна снимка: БГНЕС
AFISH.BG
