„Аз съм велик художник и го знам, защото е така.“ – това казва за себе си един от най-скандалните, но и най-талантливите, наистина, художници.
Анри Йожен Пол Гоген е роден на 7 юни 1848 в Париж. Баща му е либерален журналист, Кловис Гоген, а майка му, Ален Мари Шезал, е дъщеря на писателката Флора Тристан, с която са свързани първите стъпки на борбата на жените за равни права и политическа независимост. Детството му преминава в Перу, където живее с майка си и сестра се Мари до избухването на революцията. През 1855 семейството на Гоген се връща във Франция и се заселва в Орлеан, но много скоро провинциалния живот отегчава Пол. При първа възможност през 1865 той напуска дома си и пътува до Рио де Жанейро, Панама и Океания. Постъпва във флота и продължава пътуванията си до Полярния кръг и Средиземно море. През 1873 година Пол Гоген се жени за датчанката Мет-Софи Гад, с която се разделя през 1885-а. Бракът му с Мет е труден, тя не приема изкуството му, а битието им е ежедневна борба за оцеляване. Точно тогава Гоген открива рисуването – сравнително късно, на 35. Рисуването се превръща в смисъл на живота му, но и го обрича на мизерия.
Когато през 1885 година художникът Пол Гоген се връща в Париж, той е човек без нищо. Зарязал е, както казват някои, семейството си в Копенхаген. Там остава и колекцията му от картини и предмети на изкуството, събрана докато работи като брокер и изкарва добри пари.
Две години по – късно, за да намери себе си като художник, Пол Гоген започва да търси екзотиката на тропиците, контакта с естествените, първични хора, които живеят там, с техния бит и изкуство. С един свой приятел той отива в Панама, а после изкарва и няколко месеца на Мартиника. Разорен напълно, болен от дизентерия, малария и какво ли не още, в края на краищата се прибира във Франция на разноски на правителството, събрал под мишница онези десетина платна, които е нарисувал. По това време се запознава с Ван Гог, а от приятелството на двамата гении и досега остава голямата загадка – какво точно се е случило между тях в онази нощ, в която Ван Гог си отрязва ухото като начало на пълното си полудяване. Някои предполагат, че Винсент е бил влюбен в Гоген, който не е отговорил на чувствата му, а това е довело до инцидента. Някои смятат дори, че Гоген е отрязал ухото на приятеля си в пристъп на гняв, а Ван Гог е прикрил постъпката му, защото наистина го е обичал… Каквото и да се е случило, те не се срещат повече, макар, че си пишат и дори правят съвместна изложба по-късно. След тази случка Гоген взема решението да се премести окончателно на Таити.
Както сам казва, целта му е „да избяга от европейската цивилизация, от всичко, което е изкуствено и конвенционално”. На Таити той търси първичното, екзотичното и различното – онова, което не може да се намери в цивилизацията. Таитянският му период е скандален в много отношения – той се жени за 13- годишната местна жителка Техура, а в следващите години и за още две нейни съплеменнички, този път – 14 годишни. Животът му е гарниран с много алкохол, скандали и дрязги. Сам той нарича себе си „Дивият пророк“, но той рисува, създава изкуство, прави това, което иска и просто се опитва да намери щастието.
През 1893 Гоген се връща в Европа, за да лекува влошеното си здраве. Париж му осигурява различен стандарт, пазар за изкуството му, но и нови скандали, и неразбиране. Той съзнателно провокира парижкото общество, като ходи облечен в таитянска носия и живее с екзотична тийнейджърка. Напускането на Париж се оказва добра идея, защото когато не скандализира обществото, картините му се продават добре.
През 1895-та се връща на Таити. Но в резултат на придобития сифилис, здравето му се влошава все повече, проблемите със сърцето се изострят. След пиянско сбиване глезенът му е счупен и никога не зараства, затова към алкохола Гоген прибавя болкоуспокояващия морфин. Депресиите на художника са тежки и дълги, той опитва да се самоубие. През 1897 художникът рисува може би най-известната си творба, озаглавена „Откъде идваме? Какви сме? Накъде отиваме?”.
През 1901 Пол Гоген се мести на Маркизките острови. Умира сам, отпаднал докрай и в силни болки , на днешния ден, 8 май 1903-та., малко след като е осъден на три месеца затвор и глоба от хиляда франка, задето се е застъпил за правата на местните пред френските управници, епископа и полицията. Малко преди смъртта си, Гоген пише: „Никой не е лош, никой не е добър, всеки е и двете едновременно – в един и същи момент, но по различен начин. Това е толкова дребно нещо – животът на човека, но той все пак има време да направи велики неща, фрагменти от общата картина”.
През 2015-а картината на Гоген „Кога ще се омъжиш за мен?“ беше продадена за 300 милиона щатски долара и така се превърна в най – скъпото произведение на изкуството за всички времена.
Диана Юсколова,
AFISH.BG
