Тази жена остава в историята на световното кино с изящния си псевдоним Пола Негри, макар за разлика от други звезди от екрана да не е имала никаква необходимост да си измисля биография. Животът й е бил пълен с подробности, заради които едва ли й е било скучно. Просто нито един продуцент от първата половина на ХХ век не се е навил да напише на рекламен афиш истинското й име – Барбара Аполония Халупец.
Фаталната дама на нямото кино е родена на 3 януари 1897 г. в градчето Липно, източна Полша, в заможно семейство. Тогава тази част от държавата се намира в пределите на Руската империя и бащата на бъдещата кинозвезда участва в борбите за независимост, арестуван е и изчезва завинаги някъде в сибирските снегове.
Малката Барбара е едва на осем години, когато заедно с майка си се озовава в бедняшки квартал на Варшава. И тъй като трудно се справят, на момичето му се налага да се погрижи само за себе си. Тя мечтае да бъде „на върха”, а с произход като нейния може да сбъдне желанието си единствено чрез изкуство. А изкуство №1 в царска Русия е… балетът. Повече от далновидна и оправна, тя поема към Санкт Петербург и веднага е приета в Имперския балет. Предричат й бляскаво бъдеще, но сполетялата я туберкулоза завинаги слага кръст върху балетната й кариера. Налага се да се върне във Варшава. Именно там постъпва в Имперската академия за драматично изкуство и на 17 години вече е звезда на варшавската театрална сцена.
Звезда, но това не й е достатъчно. Иска още. И то идва – през 1914 г. дебютира в киното, снимайки се в руския филм „Робиня на страстта, робиня на порока”. Ролята не е особено подходяща за жена, която цял живот се е придържала към принципа: „Любовта е отвратителна, ако не можеш да се владееш.”
Първата световна война и последвалата революция не пречат на кинокариерата на Пола. През 1918-а тя се озовава в Украйна, за да се снима във филма „Сурогати на любовта” на режисьора Виктор Турянски.
Политическата ситуация обаче е неспокойна, затова Турянски и Пола поемат към Берлин. И още същата година тя става поредната Кармен – екранизацията не е особено успешна, но на всички вече е ясно какви роли трябва да дават на Пола. Актрисата се превръща в главната „фатална” жена на немското кино, ролите й в „Мадам Дюбари”, „Планинска котка”, „Сафо” и др. разнасят славата й дори отвъд океана. Освен това тя сбъдва детската си мечта да влезе във висшето общество – през 1919-а вече е съпруга на граф Евгени Домбски.
Впрочем, бракът им продължава едва две години – Пола е поканена да замине за Холивуд, където години наред прави успешна кариера на екрана и в… мъжките сърца. Била е сгодена за Чарли Чаплин, но зарязва великия комик заради роман с Рудолф Валентино – най-обожавания актьор в цялата история на световното кино (на истерията, която той предизвиква, днес могат да завидят дори Брад Пит и Джони Деп).
През 1926 г., когато внезапно заболяване покосява Валентино, неговите последни думи (макар тогава вече да са разделени с Негри и той е женен за друга) са: „Ако Пола не дойде, кажете й, че мисля за нея.” Негри отива на погребението и поставя върху гроба на Рудолф цяло покривало от цветя с надпис „Пола”. Явно е знаела, че тази снимка ще попадне във всички вестници и имитирала припадък.
Истината е, че скръбта не пречи на Пола веднага да се омъжи за поредния аристократ емигрант – грузинския княз Сергей Мдивани, на когото изневерява с Чарли Чаплин. Кариерата й обаче започва да куца. Киното „проговаря”, а Пола има доста забележим акцент.
В началото на 30-те години Негри зарязва мъжа си и Америка и се връща в Германия, където веднага се превръща в любима актриса на Хитлер. Според слухове известно време дори е негова любовница.
През 1941 г., когато в Европа става все по-напечено, Пола отново поема към Америка. Живее в охолство чак до смъртта си на 1 август 1987 г. Дори на 90 години Негри не изневерява на себе си – дни преди смъртта си в болницата в Сан Антонио, щата Тексас, тя флиртува с младите лекари…
Снимки www.filmweb.pl
AFISH.BG
