На 12 юли се навършват 120 години от рождението на чилийския поет Пабло Неруда. Той е известен с любовната си поезия, заради която получава Нобелова награда за литература през 1971 година.
Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто (каквото е неговото име по рождение) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик, дори кандидат-президент. Роден е на днешната дата през 1904 година в Парал, Чили. „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ от 1924 година е първото произведение на Неруда с международен отзвук и от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Удостоен е с Международната награда за мир през 1950-а. През 1953 година получава и Сталинска награда за мир от съветското правителство.
Най-голямата му любов може би е третата му съпруга – Матилда Урутия. Двамата се запознават в Сантяго през 1946-а, а през 1966-а сключват и брак. Остават заедно до смъртта му на 23 септември 1973 година. Дванайсет години по-късно тя също напуска живота.
Представяме ви избрани цитати на Пабло Неруда:
„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.“
„Във всичко в този свят има част от моята душа.“
„Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.“
„Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано.“
„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“
„Аз съм поет, зает с най-задълбочено съзерцание на света; мисля, че моята слаба и своенравна поезия е призвана да разкъса магическия кръг, в който са затворени стъкло, дърво и камък…“
„Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища… Вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.“
„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“
„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“
„Смехът е езикът на душата.“
„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“
„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“
„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“
„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“
На снимката: Пабло Неруза с третата си съпруга Матилда Урутия
AFISH.BG
