Вода, много вода има в творбите на един от най-талантливите български художници от първата половина на ХХ век – ще ги откриете в експозицията „Георги Велчев (1891 – 1955) – класик на морския пейзаж”, която ще отвори врати на 14 юли в Националната галерия – Двореца. Това е първото мащабно представяне на артиста в София. В галерията на пл. „Княз Александър І” ще бъдат експонирани около 100 творби, разкриващи всички периоди, стилови насоки и характерни мотиви от неговото творчество.
Според експерти Георги Велчев е сред новаторите в българското изкуство от 20-те години и е един от най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 г. във Варна. Учи живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов.
„Още в най-ранните му творби личи неговата склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации – твърдят кураторите на изложбата Боян Боев и Румен Серафимов. – Велчев е в едно поколение с художниците Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и други, които през първите десетилетия на миналия век се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм.”
Георги Велчев, “Автопортрет”, Канада, 1927
От 1920-а до 1922 г. Георги Велчев живее в Париж. „Създадените там великолепни маслени и гвашови творби показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите, които създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека”, допълват двамата изкуствоведи.
През 1923-а българинът е в Германия, прави успешни изложби в Карлсруе и Висбаден, пътува и рисува природата на Тирол, посещава и Италия. Поканен от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен, Георги Велчев вече е европейски художник, осмислящ импулсите на новото изкуство в самите му центрове.
Година по-късно започва неговият дълъг (до 1931-а) творчески период в Америка. Живее и прави осем изложби в Ню Йорк, пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ обаче го принуждава да поеме обратния път. Все пак успява да посети Австралия и Китай, преди да се завърне окончателно в България.
Георги Велчев, “Арката”, 1942
Живее и работи в родната си къща във Варна. Страстта към пътешествията обаче не го напуска. Продължава неуморното си пътуване, но вече из села и градчета, планински и крайморски кътчета. Оттам в картините му идват слънчеви дворове, открехнати стари вратници, мостове и чешми, селски и градски къщи, улици. Но най-силно е привлечен от морето.
„Маринистичните творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков. Бил е горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си тежки обвинения от страна на тоталитарната власт след 1944. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и на 16 април 1955, на 64-годишна възраст, умира беден и изоставен”, припомнят още Боян Боев и Румен Серафимов.
Почти до края на ХХ век художникът е почти неизвестен за специалистите и ценителите. Творчеството му започва да се популяризира след възстановяването на неговия музей във Варна през 1996 г. В експозицията, която ще продължи до 28 август в София, ще бъде показан и най-известният автопортрет на Георги Велчев от 1948 г.
На заглавната снимка – Георги Велчев, „Парк Монсо, Париж”, 1920
AFISH.BG
