За последователите на Мехер Баба 10 юли е Ден на тишината. И ако това е странно за онези, които дори не са чували за индийския духовен учител, мистик и философ, за други отбелязването на подобен празник е изпълнено с някакъв наистина особен смисъл. Според Мехер, Бог има човешка форма, а светът, в който живеем е илюзия. На мен лично подобен възглед много ми допада. Не само защото смятам, че божественото се таи във всеки от нас, но и поради факта, че очите ни „избождат“ незначителните неща, не важните.
Красотата е в детайла. Сякаш в целостта си остава неуловима.
Самите ние сме богове, но не ни е дадено да го осъзнаем точно В ТОЗИ МОМЕНТ. Нужно е да направим грешки, за да се поучим от тях. Нужно е да обичаме и да загубим някого, за да осъзнаем силата на любовта. В повечето случаи думите стават неуместни. Единствено звукът на тишината изпълва време-пространството с истина, за която ставаме достойни по-късно.
Да можеш да мълчиш в компанията на някого, е умение да споделяш красотата такава, каквато е.
В мълчанието на възрастните хора има особено благородство. Ден след ден се учим да се отнасяме великодушно към света, който обитаваме. Тишината знае всичко, помни всичко и по тази причина изисква опит, за да бъде успешно споделяна с друг. Вероятно затова като деца ние не спираме да се учим на думи, които после нямаме търпение да изричаме. С времето мълчим все повече – замислете се и ще се видите, че е така.
Ако казаната дума е хвърленият камък, то тишината е огромната река на съзнанието, в което той пада. Иначе изразът би бил безсмислен.
Тишината е в морето и в небето, в листата на дърветата, когато поривът на вятъра не ги оставя на мира. Тишината е навсякъде около нас и ние със сигурност бавно и постеренно се учим да я уважаваме. Дали вярваме в идеите на хиндуизма, будизма и суфизма, няма никакво значение. Всяка религия познава мълчанието. Всъщност то ни прави много повече хора, отколкото думите, които разменяме помежду си.
Когато делим тишината, ние сме мъдри и достойни за силата на любовта, която може да погубва и от щастие. А това си е повод за усмивка, не за страх.
Добромир Банев
AFISH.BG
