Националният дворец на културата (НДК) издирва отдавна загубен шедьовър на живописеца Цанко Лавренов. Търсената творба е озаглавена „Габрово 1847 година – първото просветно събрание в България, свикано от Васил Априлов, в което е взето решение за построяването на първата гимназия в България”, 1968 г.
„Творбата е културно-историческа ценност и за Националния дворец на културата е от изключителна важност тя да бъде намерена, за да бъде показана и съхранена за бъдещите поколения. Вярвам, че с общи усилия ще успеем да я открием”, каза директорът на Двореца Мирослав Боршош и допълни, че „инициативата по издирването на оригинала е по повод отбелязването на 120 години от рождението на Цанко Лавренов”.
За първи път пред родна публика Фондация „Цанко Лавренов” ще покаже запазената оригинална рисунка в размер 1х1 с картината. Рисувана е с молив върху хартия с размери: 140х197 см. Това ще стане на 12 юли 2016 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб “Перото”.
Историята на картината и нейното изчезване е повече от интересна. През средата на 60-те г. на ХХ в. Цанко Лавренов получава поръчка за нея от завода „Подем” в Габрово. Темата за построяването на първата гимназия в България не е избрана случайно, тъй като този момент е един от най-знаковите исторически епизоди в историята на града. Резултатът е изключителна картина, на която е отредено специално място в тогавашния завод.
За съжаление, след промените в политическата система в началото на 90-те, следите на творбата се губят безследно.
Цанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в гр. Пловдив. През 1916 г. е възпитаник на Френския католически колеж „Свети Августин”, след което посещава частно рисувално училище „Св. Ана” във Виена (1921 – 1922 г.). През 1925 г. пътува из Италия.
Първата работа, която му носи известност, е акварелната рисунка „Иконописец” от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в споменатия вече стил. Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх, в който са творбите от престоя му в Света Гора (1935 – 1936 г.). Освен като художник, Цанко Лавренов през целия си живот се изявява и като художествен критик. В периода 1964-1967 г. урежда самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин и Москва.
Умира на 18 октомври 1978 г. в град София.
AFISH.BG
