На 4 април 1818 г. в Ирландия е роден Майн Рид – един от най-обичаните автори на приключенски романи, чиито творби са възпитавали поколения читатели в дух на смелост и благородство.
През 1840 г. той напуска Европа и заминава за САЩ в търсене на късмета си. В Америка Рид води изключително разнообразен живот, който по-късно се превръща в „гориво“ за книгите му. Работи като търговец, учител и журналист. Прекарва много време сред индианските племена и траперите, изучавайки дивата природа. През 1846 г. се записва като доброволец в Американо-мексиканската война. Проявява изключителна храброст при щурма на Чапултепек, където е тежко ранен. Получава капитанско звание, с което остава известен до края на живота си.
След завръщането си в Англия през 1850 г., той се посвещава на писането. Неговите романи стават сензация заради вълнуващите сюжети и подробните описания на екзотични места. Най-известните му творби включват: „Конникът без глава“, „Оцеола“, „Квартеронката“, „Ямайски марони“, „Дивата пустиня“ и „Морското вълче“, от които ви представяме подбрани цитати:
Подло е онова сърце, което може да се радва на любов, на която не е способно да отвърне! (Квартеронката, гл.ХХХ)
Любовта изравнява всички различия — тази пословица е стара, колкото са стари планините. Любовта покорява гордото сърце и учи надменния дух на снизхождение, но тя издига и облагородява. Тя не превръща принца в селянин, но прави селянина принц. (Квартеронката, гл.ХLV)
За кой истински влюбен класови или други различия имат някакво значение? Любовта не е толкова дребнава. (Конникът без глава, гл.ХХVІ)
Любовта се надсмива над всички прегради. (Конникът без глава, гл.ХХХ)
Вярно е, че времето и раздялата често заличават любовта. Тя не може да се подхранва само от спомени. Колкото и да е голям стремежът ни към идеалното, капризната човешка душа предпочита реалното и положителното. Макар че на света хубавите жени са малко — няма жена, която да е по-хубава от останалите, както няма мъж по-красив от останалите мъже. От две еднакво хубави картини по-красива е онази, която гледаме в момента. Не случайно влюбените се страхуват от часа на раздялата. (Оцеола, гл.ХVІІ)
Всеки, чието сърце е било претоварено с тежка скръб, сигурно знае какво облекчение може да донесе съчувствието. Приятелското съчувствие успокоява и утешава. Съветите на добър другар лекуват. (Квартеронката, гл.LІІІ)
По целия свят, през всички времена красотата се е прекланяла пред смелостта и силата. (Оцеола, гл.ІІІ)
Нациите са като отделните хора. За да им угодиш, трябва да бъдеш лош като тях, да изпитваш същите чувства като тях — или поне да показваш, че ги изпитваш — нещо, което върши същата работа, да се преструваш, че обичаш и мразиш също като тях. Накратко, трябва да се откажеш да мислиш самостоятелно, да викаш заедно с мнозинството „Разпни го!“ Така постъпват хората в нашето общество и ги считат за патриоти. А онзи, който черпи умозаключенията си от извора на истината и който се стреми да спре безсмисления поток на човешките предразсъдъци, никога няма да получи признание през живота си. (Оцеола, гл.ХХІІІ)
Всяко маймунско племе може да се научи да борави с барут, но да се управлява по-мощната стихия — па̀рата, трябват истински мъже. (Квартеронката, гл.L)
Дайте ми статистиката за пиротехническия барут, употребен от един народ за фойерверките, и аз ще ви кажа какво е неговото духовно и физическо равнище. Ако цифрата е максимална, физическото и морално измерение ще бъде минимално, защото те са винаги в обратно съотношение. (Белият вожд, гл.ІХ)
Именно в страните, в които господстват пуританските принципи, се ширят пороците и особено по-дребните пороци. Селищата на Нова Англия — тези средища на благонравието и пуританизма — дават най-големия брой nymphes du pavé (фр. – леки жени) в Ню Йорк, Филаделфия, Балтимор и Нови Орлеан, а дори доставят такива покварени жени и за износ в католическата столица на Куба. От същата плодородна почва изникват и повечето мошеници, шарлатани и безчестни търговци, които позорят името на Америка. Това не е неестествено. То е неизбежна последица на лъжерелигията. Външното благочестие, молитвите, спазването на неделния ден и разните обреди — всичко това се втълпява и затруднява изпълнението на истинските задължения, които човек има към ближния си; външните прояви изтласкват, вземат надмощие над самите задължения. Постепенно на тях започват да придават само второстепенно значение и поради това ги пренебрегват. (Квартеронката, гл.ХХ)
„В края на краищата, какъв прекрасен патриархален институт е робството! А колко много сме говорили и вършили за неговото премахване! Напразни усилия – глупаво човеколюбие, което се опитва да разруши тази старинна сграда — крайъгълния камък на една «героична» нация! О, фанатици! Защо вдигате такава врява, против робството? Не знаете ли, че някои хора трябва да страдат, да работят и да гладуват, та други да могат да живеят в разкош и леност? Не знаете ли, че едни трябва да бъдат роби, за да могат други да бъдат свободни?“ – Такива доводи, уви, се чуват напоследък доста често. Проклет да е човекът, който ги изрича, и хората, които им дават ухо! (Конникът без глава, гл.ІІІ)
AFISH.BG
