Краснахоркай е отличен „за неговото завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас потвърждава силата на изкуството“. Наричан е „съвременния майстор на апокалипсиса“ и е вторият нобелист на Унгария след Имре Кертес
Унгарският писател Ласло Краснахоркай е носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г., съобщи Шведската академия. Лауреатът на престижното отличие бе обявен на живо на сайта Nobelprize.org. Лауреатът на престижното отличие бе обявен от Матс Ман, който е постоянен секретар на Академията.
Краснахоркае е отличен „за неговото завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас потвърждава силата на изкуството“, казват от Шведската академия.
На българските читатели носителят на Нобеловата награда за литература Ласло Краснахоркай е познат с романа си „Сатанинско танго“ (Sátántangó, издаден през 1985 г., на английски през 2012 г.) – книга, която се превръща в литературна сензация в Унгария и носи на автора първия му голям успех.
Романът веднага нарежда Краснахоркай сред големите имена на унгарската литература (българското издание е от 2001 г.). Книгата е екранизирана през 1994 г. „Меланхолия на съпротивата“ е друг негов високооценен роман. По него Бела Тар създава филма „Веркмайстерови хармонии”, а композиторът Петер Йотвьош пише операта „Валушка”.
Писателят е носител на международната награда „Букър“ за 2015 г., както и на множество други литературни отличия. От години е сред спряганите имена за „Нобел“.
Критиците често наричат подхода на унгарския творец визионерски, даже „магически реализъм“ и го поставят редом с автори като Кафка, Фокнър, Маркес и Бернхард.
Краснахоркай често е сравняван с ирландския писател Самюъл Бекет и руския класик Фьодор Достоевски. Покойната американска критичка Сюзън Зонтаг го нарича „съвременния унгарски майстор на апокалипсиса, достоен за сравнение с Гогол и Мелвил“.
Неговият роман „Война и война“ (1999) е определен от литературния критик Джеймс Ууд от списание The New Yorker като „едно от най-дълбоко смущаващите преживявания, които съм имал като читател“.
„Почувствах, че литературата ме беше довела възможно най-близо до това да обитавам съзнанието на друг човек“, пише Ууд.
