На 11 май Българската православна църква почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Този ден се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. 11 май е ден за почит на светите братя – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата.
Празникът на Св.св.Кирил и Методий е честван за първи път в Пловдив през 1851. Инициативата за това събитие е на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. От 1863 г. се установява като църковен празник на светите равноапостоли.
На 11 май 1867 г. в Калофер, 19-годишният тогава Христо Ботев – син на местния даскал, държи пламенна реч за светите братя. За съдържанието на тази реч можем да съдим по една късна Ботева публикация във в. „Знаме”, посветена на 11 май и делото на Солунските братя (от 9 май 1875 г.):
[Празнуването на Кирил и Методий]
Христо Ботев
Б у к у р е щ, 8 м а й я
В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовечески характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страната на секи един човек, който не е дотолкова безсовестен, за да каже: „Аз изпълних вече длъжността си към отечеството, което ме е родило, и не дължа вече нищо на човечеството, което ми е дало средства да живея.“ И в историята на нашият потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческият напредок, и които, разбира се, тряба да възбуждат почет и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на секи честен, искрен и признателен славянин.
Едно от тие събития, без съмнение, е кръщението на българският народ, т. е. приеманието на онова хуманно човеческо учение, което, от една страна, ако и да пренесе заедно със себе си из Византия заразата на нашето политическо падение, но, от друга страна, турна начало на оная знаменита в старо време славянска култура, за която возпоменанията днес сближават и въодушевляват с взаимни симпатии почти сичките славянски племена. Днес почти сичкият славянски мир празнува денят 11 майя и днес секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братия Кирила и Методия. Тие са гениите, които са записали знаменитото събитие в нашата бурна история, и тие са представителите пред богът на славянският братски, равноправен и свободен съюз. Като българи и проповедници на свободата, на братството и на сближението между славяните, наша длъжност е да видиме какво значение има и тряба да има за назе денят, в който ние празнуваме памятта на нашите равноапостолни братя. За нас не е важно дотолкова тяхното значение в историята на християнството и на православната возточна черкова, затова ние оставяме в мир и покой епохата на тяхната деятелност и обръщаме се към съвременното значение на празникът 11 майя.
В продължението на страшните и нечуените исторически страдания на нашият народ памятта на Кирила и Методия се избърса из минеите1 на фанариотската черкова и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществованието на българският народ. Няма повече от 20 години, откакто тая памят се поднови изново чрез борбата, която пламна между българският и гръцкият елемент и която направи 11 майя празник за победата над православно-разбойническият разврат, празник за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възрождение. Така 11 майя стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който тряба да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.
Но как празнуваме ние тоя знаменит и свещен за нас празник? Ето стават вече толкова години, откакто ние сме смъкнали от шиите си фанариотският ярем и откакто живееме самостоятелно в черковно отношение, а събираме се да празнуваме памятта на това освобождение само затова, за да се понапием, понаядем и повеселим и за да покажем, че от 365 дена в годината ние само тоя ден посвещаваме на народът си и само в тоя ден биваме патриоти. Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!“ Какъв срам и присмех за паметта на оние, които така пламенно и искрено са обичали човечеството и които така енергически н самоотвержено са работили за ползата и за свободата на своят народ! „Но да живее всеобщата славянска глупост!“ — ще да извикаме ние и ще да се обърнеме към нашата емиграция.
И тука, както в поробеното отечество на Кирила и Методия, народният празник е тържество само на пиянството и на виковете, и тука, както в нещастна България, свободните робове празнуват 11 майя само затова, за да покажат особеностите на своята славянска натура. Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и пиянство на банкетите, тостове за свободата на България и най-после сън, като настане вторият или третият час на нощта. На другият ден българското „аз“ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, отколкото заплатили, и че останали твърде доволни от „разпалените“ тостове на патриотическото вино. Иди после това при изтрезнелият патриотин, който вчера е бил готов да се бори с Голиата и да даде даже и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да изпълни барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си луд или че не си още изтрезнял. Видите ли кои сме ние?
Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 майя освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони! Де е българският Нарушевич, за да падне пред вас на колене и да извика: „Волы, ослы и всякий скот, хвалите господа!“
Но като казваме тие думи, ние се обръщаме към оние, които не могат да пеят песента на Сиона в чужда страна и които плачат за Ерусалимът на Кирила и Методия със следующите думи: „Братия! Не сядем мы на совете злых и нечестивых и с подлецами не пребудем, а примкнем к свободним и окружим олтар бога нашего!“ 11 майя скоро ще да бъде празник на нашата революция и на нашата свобода.
[Христо Ботев, в. „Знаме“, г. I, брой 15 от 9 май 1875 г.]
—
1 Черковни книги
AFISH.BG
