Идеята за отдаване на почит към българските будители възниква преди 100 години
Наричат ги будители, защото събуждат българския дух и чувството за национална гордост. Те разпалват искрата на самосъзнанието и общностната принадлежност, вдъхват вяра, прогонват унинието, за да сплотяват българите в съзиданието и просветата.
Идеята за отдаване на почит към българските будители възниква преди 100 години, когато тогавашното Министерство на народното просвещение определя 1 ноември за “празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Предложението е внесено от тогавашния министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, Стоян Омарчевски. Някои източници споменават, че идеята за празника му била подсказана в писмо от обикновен селянин, който му написал, че народът ни трябва да отдава почит на “големите българи“, допринесли за Освобождението на България през 1878 г.
По това време, в страната ни вече бил установен Григорианският календар, но православната ни църква продължавала да следва Юлианския, затова вместо на 19 октомври, отбелязвала празника на св. Йоан Рилски на 1 ноември. Заради огромната всенародна почит към Рилския чудотворец е избрана именно тази дата:
“Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни“, пише в Прокламацията за Деня на будителите, отправена от министър Омарчевски. “Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество“, четем още в посланието, което и днес ни кара да се замислим над смисъла на този общобългарски празник.
Днес, когато идеалите на будителите сякаш се размиват в битието, а младите хора заменят книгата с електронни игри, живеем с усещането, че те сякаш нехаят за духовността и просветата.
А за да имаме бъдеще, младежта „трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж. Само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот“ – отбелязва преди сто години министър Стоян Омарчевски.
Думите му днес отекват в сърцата ни и ни приканват да се събудим, докато не е станало твърде късно.
източник: БНР, автор: Дарина Григорова
AFISH.BG
