Истинският лукс е да живеете, така както ви харесва. С удобни панталони. В удобни обувки. С цвета червило, който ви отива, или без червило изобщо. Да имате храната, която ви е вкусна, приятелите, с които ви е уютно; да бъдете заедно по любов, а не от чувство за дълг.
Научете се да се отказвате от ненужното. Това, което е остаряло. Износено. И се грижете за това, което харесвате. 5-годишната дъщеря на моя приятелка през целия си малък живот ходи на гости с любимата си лъжица. Тя може да си позволи лукса да яде с прибора, който харесва. Майка й се притеснява всеки път и се опитва да се оправдава. Започнах да взимам със себе си прибори на пикници, защото не обичам да ям в пластмаса. И не ме интересува какво мислят другите за това.
Луксозният живот не трябва „да го заслужите“. Става въпрос за факта, че тази вещ или избор е достоен за вас. Чашата, подарена от сестра ви. Тениската на татко, която е толкова уютна за спане. Сладкиша по рецептата на мама. Целувката от любим човек. Интересните книги. Добрите филми. Любимите ви песни. Чистото спално бельо. Подреденият апартамент. Като цяло луксозният живот е животът, който сте избрали за себе си.
Лукс е да не наказваш себе си, когато нещо се обърка. Чорапите могат да се скъсат. Тортата може да не се получи. Приятелите може да не искат да гледат с теб любимия ти филм. Човекът, когото обичаш, може да си тръгне. Да не получиш повишение в работата. Всичко може да се случи. Ако нещо не работи за вас, това не се отразява на вашата стойност. Това просто означава, че сега не всичко върви по начина, по който го искате.
Лукс е да избираш как да живееш. Заший скъсаните чорапи или си купи нови. Откажи се от тортата и си поръчай суши, или опитай да я направиш отново. Гледай филма сам или отиди на кафе с приятели. Пусни или се бори! Търси нова работа или преразгледай старите си цели.
Лукс е да живееш по своите собствени правила. Движи се към целите си. Не търси извинения. Не бъди удобен. Не оправдавай избора си, мечтите си, интересите си.
Кажи: „С мен така не бива.” А след това: „Мога да го направя“.
© Елена Пастернак, психолог
© Превод от руски: Аксиния Цветанова
AFISH.BG
