„Нека другите се гордеят с броя на страниците, които са написали. Аз се гордея с тези, които съм прочел“
Хорхе Луис Борхес
Аржентинският писател, есеист, поет и преводач Хорхе Луис Борхес е смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.
Получил е образованието си в Женева, Швейцария. След това живее и в Испания, където се присъединява към авангардното антимодернистично литературно движение на ултраизма, вдъхновено от Гийом Аполинер и Филипо Томазо Маринети.
Борхес започва литературната си кариера в началото на 1920-те години с публикации в издания, близки до сюрреализма. От 1955 г. е директор на аржентинската Национална библиотека и професор по литература в Университета в Буенос Айрес.
През 1960-те години придобива международна известност, като получава няколко престижни награди, а произведенията му започват да се превеждат и издават в чужбина. Световната му слава укрепва през следващите години, превръщайки се в част от латиноамериканския бум в литературата.
Най-известните книги на Борхес са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949). Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм.
Представяме ви няколко цитата от Хорхе Луис Борхес:
Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, към които да изпитаме любов. Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли когато някой напусне живота ти.
Да се разделиш с любим човек, никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по-силен. В тази максима, никой не казва, че тази сила си има цена, а цената е безчувственост.
Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по-трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по-злощастната участ, защото всичко губи смисъл, когато няма с кого да споделиш.
…
С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
…
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало.
…
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
…
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.
…
След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!
…
Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни.
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти могат да се сбъднат – ако имаме куража да ги преследваме. Именно това е, което прави живота интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си.
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…
© Превод от испански: Румен Стоянов
AFISH.BG
