Това нямаше никакво значение и въпреки това Мадлен се опита да изравни крачките си, също като войник в строя, но не можа и на два-три пъти поизостана. Дори и тогава те не си продумаха нищо. Най-вече не споменаха нито дума за едно друго заминаване, както девойката навярно очакваше, за едно друго заминаване, станало преди много години, за едно друго младо момиче, което бе напуснало жълтеникавата къща при моста.
Стъпки по улицата. Улични лампи, към чиято светлина те се приближаваха и се отдалечаваха, и пак се приближаваха.
Кръшната и спокойна походка на младо момиче редом с тази на старата и дебела жена, която не изоставаше, въпреки всичко неуморно вървеше до него, за да не му позволи да се осъзнае, да заеме поза, да мисли за себе си.
Всичко висеше на косъм! На път да се скъса. Почти беше станало. Жана знаеше това и не смееше дори да диша. Тя не се молеше, защото не знаеше да се моли, но напрягаше цялата си воля, убедена, че всичко зависи единствено от силата и непоколебимостта й.
© Превод от френски: Нина Герганова
AFISH.BG
