Ерика Буркарт ( 8 февруари 1922 г.– 14 април 2010 г.) е швейцарска писателка, която пише на немски език. Много от нейните стихове са станали тестове на песни на известни композитори.
МЕЖДУВРЕМЕННО
Търся думата,
която би ме намерила.
Всяка дума е мярка за разстояние,
което не преодолявам с думи.
Безмълвно се уча да слухтя.
Слухтенето е разговор с мълчанието.
Стиховете са степени на мълчанието.
ИСТИНАТА
Не се приближавай много до нея,
тя може да те заслепи
с едничък лъч, който за миг
да прегори всичките ти
предпазители.
Не очаквай от нея присъда.
Развява тя знамето и на двата лагера.
До Страшния съд ще се протака
процесът, в който ще те въвлече.
Тя е съставена от частици,
прикрити от понятни неща,
от лесни за доказване факти.
Пристига без знак, като въздух –
появява се и, веднъж раздвижена,
събаря сградите, в които
трупаме нейните променливи
изображения.
На първо място
смъртоносната истина.
Съгласно едно стародавно вярване,
злото, в съюз с нея,
се приема като изцеление.
ARCANUM*
Паякът обвива своята плячка.
Човекът обяснява на човека войната.
Древни сили упражняват насилие,
потопът съска в прометеевия огън,
бушува от демони оскверненият въздух.
Млечният път е шев
в плаща на чуждостта.
Той още веднъж ме обгръща.
С моите фасетъчни очи се оглеждам.
Полагам косата си под луната
и едната длан в другата.
Това було, този шлем
не желая повече да надявам.
Да, искам да казвам, и: Не.
Една кучешка глава търси коляното ми.
Едно дете ме допуска в играта си.
Не желая да безпокоя боговете.
Живея.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
* Arcanum – Загадка (лат.) – Б. пр.
AFISH.BG
