• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Новини

Пушкин: Любов, стихове и дуели

afish by afish
6 June 2025
in Новини
0
Пушкин: Любов, стихове и дуели
0
SHARES
46
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Александър Сергеевич Пушкин е роден на днешния ден, 6 юни, 1799, в Москва. Баща му, Сергей Лвович, принадлежи към стар дворянски род, историята на който може да бъде проследена до 800 години назад. Майка му Надежда Осиповна, родена Ханибал, е внучка на Абрам Ханибал – „арапа на Петър Велики“, чернокож роб от Абисиния (Етиопия), изпратен като подарък от Константинопол. По- късно Ханибал става отговорник за строежите на морски крепости и канали в цялата Руска империя.

Ще разкажем още малко известни факти, които ще се сторят интересни дори на тези, които знаят „Евгени Онегин“ наизуст.

Пушкин имал спомени за себе си от 4 годишна възраст. Разказвал, че си спомня как веднъж, по време на разходка забелязал, че клоните на дърветата треперят и земята се движи, а последното земетресение в Москва било регистрирано през 1803 г. Приблизително тогава се случила и първата му среща с царя – той едва не попаднал под копитата на коня на Александър I. За щастие, конят бил овладян и единствената, която се уплашила, била бавачката.

Постъпил в знаменития Царскоселски лицей на 12 години, и то с връзки – чичо му бил личен приятел с министър Сперанский, който основал лицеят. Подбраните ученици били общо 30 и сред тях бил Александър. През 1817 г. при завършването, той бил 26-ти по успех от общо 29 завършили, като показал способности само в руската и френската словесност, и във фехтовката. Заниманията му включвали предимно френска поезия, затова го наричали „французинът“. Тук Пушкин за първи път се чувства Поет: талантът му е признат от другарите му в лицея, както и от корифеите на руската литература Державин, Жуковски, Батюшков, Карамзин.

В лицея Пушкин за пръв път открил любовта. Казват, че започнал редовно да посещава публичните домове на 14, продължавал да ги посещава и когато бил вече женен. Докато ухажвал бъдещата си съпруга, разказвал на приятелите си: „Аз съм възхитен, аз съм очарован… накратко, съм огончарован.“. Венчава се за  Наталия Гончарова през 1831 г. Той не блестял с особени физически качества, не бил красив, за разлика от съпругата си, която била и десет сантиметра по-висока и с 13 години по- млада от него. Затова, когато ходели на бал, Пушкин се стараел да стои по-далеч от нея, за да не е натрапва на очи контраста.

Полицейският чиновник Попов написал за него: “Той беше в пълния смисъл на думата дете, и както децата, не се боеше от нищо.“. Дори най-големият му литературен враг Фадей Булгарин признава: “ Скромен в съжденията, любезен в обществото и дете по душа.“. Смехът му поразявал околните така, както и стиховете му. Обичал да се смее и често казвал, че това, което възбужда смях, е добро и позволено, а това, което разпалва страсти – престъпно и пагубно.

Първият дуел на Пушкин се състоял в лицея, а в продължение на целия му живот дуелите били около 30. Самият той предизвиквал на дуел различни хора стотици пъти. Всеки спор с него можел лесно да прерасне в покана за стрелба. Освен склонността към скандали, поетът имал много дългове от карти. Обикновено намирал средства да ги покрие, но ако се случело да не успее, рисувал злостни карикатури и пишел обидни епиграми  на кредиторите си.

През 1837 г. Пушкин е предизвикан на дуел от родственика си Жорж Дантес  – известен френски монархист, политик и сенатор, женен за сестрата на съпругата му. Дантес остава в историята главно с това, че ранява смъртоносно поета. Дуелът е предвиден не със смъртоносна цел, а само като жест на чест.  По ирония на съдбата краят е фатален. Изчаквайки формалния изстрел на развълнувания и изнервен Пушкин, Дантес  се оказва още по- изнервен и нетърпелив и стреля пръв. Предвиденият изстрел в крака се оказва неконтролиран от нервността на Дантес и той улучва Пушкин в коремната област. Поетът е ранен смъртоносно и след два дни умира. Последните му думи били на разкаяние за това, че не е спазил царската заповед за забрана на дуелите.

Пушкин е бил най-продуктивен през 3-месечна карантина в Болдинската есен на 1830 г. - Акценти от програмата

ЧЕРНИЯТ ШАЛ

Безумен днес гледам към черния шал
и стяга душата ми хладна печал.

Младеж лековерен, когато бях аз
по млада гъркиня изгарях от страст…

Девойката прелестна нежна бе с мен,
но скоро и аз доживях черен ден.

Веднъж шумни гости събрах в моя дом.
Евреин до портата спря дебнешком.

Пируваш – ми рече – с приятели ти,
но вече гъркинята друг прелъсти…

Жълтици му дадох и с гняв го проклех;
и с верен слуга на път бързо поех.

Летяхме… Аз коня пришпорвах вбесен.
Цял в жалост, и в кротост все пак затаен.

Но прагът коварен когато съзрях,
изтръпнах от ревност, за мъст закопнях.

До стаята тайна дотичах, а там –
арменец гъркинята гали без срам.

Мрак падна… Кинжалът зловещ заигра…
Злодеят, в целувка унесен, умря…

Безмълвното тяло – освирепял –
прекрачих и тръгнах към нея без жал…

Днес помня молбите й…. помня кръвта…
С гъркинята свидна умря любовта…

От мъртвата черния шал аз свалих
и бавно кинжала си с него изтрих…

Слугата, щом нов мрак навън се разстла,
захвърли сред Дунава двете тела…

Днес жарки очи не целувам със страст,
но отдих не зная и бдя буден аз.

И гледам безумен пак черния шал,
и гине сърцето ми в хлад и печал.

© Превод от руски: Димитър Горсов

***

По хълмите на Грузия лежи мъгла,
шуми Арагва в долината.
Тъгувам, но е светла моята тъга,
за тебе ми копней душата,
за тебе, все за тебе…Нищо в тоя мрак
не ме измъчва, ни тревожи
и пак сърцето ми гори, и люби пак,
че да не люби то не може.

***

Аз ви обичах; обичта ми може
да тлее още в моята душа;
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст;
обичах ви тъй искрено, тъй нежно –
дано ви друг обикне както аз.

© Превод от руски: Георги Джагаров

 

На “К”

Аз помня чудно мигновение:
яви ми се и отлетя,
ти- мимолетното видение,
ти- дух на чиста красота.

В копнеж на горест безнадеждна,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.

С години бурята метежна
разся предишните мечти,
забравих аз гласът ти нежен
и твойте ангелски черти.

Във пустош, в мрачно заточение
течаха дните ми без брод,
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, любов.

Душата трепна в озарение
и ти отново долетя,
ти- мимолетното видение,
ти- дух на чиста красота.

Сърцето бие в упоение
и възкресява в порив нов
и божество, и вдъхновение,
живот и сълзи, и любов.

Превод: Лили Трендова

AFISH.BG

Tags: годишнинапоетпушкинруска поезия
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist