„Телеграмите на Христо Ботев до европейски вестници са първият знак, че в България положението е нетърпимо и народът тръгва на борба за политическо освобождение“ – припомня ни Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев“ в Калофер
Да си роден на Богоявление преди 175 години и да изпълниш собствения си завет: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят…“. Всичко това и много повече е поетът, революционер и един от стожерите на българщината Христо Ботев. Днешната годишнина се отбелязва с особена тържественост в родния град на големия българин Калофер. Честванията там започнаха още на 5 януари в Националния музей „Христо Ботев“ с тържествен спектакъл на възпитаниците от местната гимназия, носеща името на поета, съобщава БНР. Събитието беше последвано от поклонение пред паметната плоча на родното място на възрожденеца.
„Това е един своеобразен прочит на всичко, което е Христо Ботев за нас като човек, като личност, а по този начин учениците от средните класове имат възможността да се докоснат до стиховете, до прозата му, да си припомнят и най-вече да пожелаят да научат и нещо повече за този велик българин“ – разказа специално за Радио България Ася Николова, директор на Националния музей в Калофер.
Днес Националният музей „Христо Ботев“ се радва на голям интерес от посетители. Преди всичко това са български ученици, младежи, и семейства – разказва ни директорката му Ася Николова. И допълва, че през последните 10 години имат много посещения от страна на българи, които отдавна са се откъснали от своята родина, живеят от години в чужбина, но държат да покажат на децата си мястото, реликвите, които то пази и спомена за голямата българска смелост и вяра.
„Тези деца са от поколението, което почти нищо не знае за историята ни. За великия период на нашето Възраждане, когато от един народ се превръщаме в осъзната нация и пожелаваме да бъдем свободни. Именно те са посетителите, които най-много ценим, защото по този начин те не късат връзката със своята родина, със своя корен. Трудно е да обясниш на сегашните млади хора, защо на 28 години един, за сегашното време младеж, а за тогава зрял човек е изоставил всичко – и новородената си дъщеря, и печатницата, и, както той самият пише, „тръгва на глас народен“ с ясното съзнание, че с наличното оръжие, подготовка и енергия трудно ще успее да се срине цяла една империя. Но и с осъзнатото чувство, че това тяхно дело ще бъде чуто в Европа и ще се вземе това мъдро решение за излизането ни от Османската империя. Затова и последната уводна статия на Ботев във вестник „Нова България“ е посветена точно на темата за драмата на Балканския полуостров. Телеграмите, които той изпраща до европейски вестници са наистина първият знак, че в България положението е нетърпимо и народът вече осъзнато тръгва на борба за своето политическо освобождение.“
Всяка прилика с днешни събития е случайна или не съвсем… Историята се повтаря, ако не я помниш! Част от живота си Христо Ботев прекарва в Украйна и по-специално в Одеса, Задунаевка и Измаил, което го прави част от историята и на българите по тези места. Там той получава образование, работи като учител и пише първото си стихотворение „Майце си“.
Ася Николова с прискърбие признава, че тези факти са привидно общоизвестни, но българите днес сякаш ги забравят или просто преминават през тях без да ги осъзнават истински. „Спомняме си за великите си личности по време на чествания на конкретни дати“ – казва тя. И признава, че ако всеки един от нас си върши работата в своята област, както българите като Христо Ботев, може би ще бъдем по-толерантни, по-отговорни и по-щастливи. А именно да правим нещата с отдаденост и голяма отговорност, с разбирането за свободата като вътрешна потребност, казва Николова:
„Тогава ще искаме и ние да допринесем за въздигането на нашата България. Но когато говорим за „онази страна“ или за „тази държава“ няма да бъдем продуктивни и промяна няма как да се случи. Когато осъзнаем, че ние сме „онази държава“, може би ще станем малко по-достойни за заветите на Ботев, Раковски и Левски“ – заключава Ася Николова.
МОЯТА МОЛИТВА
“Благословен бог наш…”
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
Христо Ботев, 1873 г.
AFISH.BG
