Днес се навършват 83 години от рождението на Емил Димитров. Един от най-популярните български изпълнители и композитори е роден в Плевен. Неговите песни са обичани от поколения българи, а създадената през 1970 година „Моя страна, моя България“ стана песен на столетието“.
Емил Димитров е единственият български изпълнител удостоен през 1990 г. със “Златен лавров венец” на Френската академия на изкуствата. Член е на Съюза на френските композитори.
В репертоара си певецът има над 400 композиции, 280 от които са авторски: „Арлекино“ (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия“, „Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Ела в София“, „Песен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашият сигнал“. „Моя страна“ е известна на запад като „Моника“. Работил е с почти всички български композитори, сред които Зорница Попова, Йосиф Цанков и Тончо Русев, както и с някои чуждестранни композитори.
За 39-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава над 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски и африкански страни. Считан от мнозина за „Крал на песента“, „българският Хулио Иглесиас“, „Жилбер Беко от София“ и „Синатра на Изтока“. Често е наричан „Кралят на българската поп музика“.
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял напразно.
Припев:
Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата на някой
друг дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш
Дали е трябвало, дали е трябвало,
дали е трябвало изобщо да се раждаш.
Припев:
Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.
AFISH.BG
