Петък, 20 Април 2018
„Само който не е ставал министър, той не знае каква е мъка”

„Само който не е ставал министър, той не знае каква е мъка”

На 30 март 1879 г. е роден известният български драматург Ст. Л. Костов, чиято пиеса „Големанов”  вече повече от век се играе с небивал успех, защото темата, която третира, се оказва вечна за нашата действителност

В едно интервю пред в. „Русенска по¬ща" от 8. X. 1928 г. Ст. Л. Костов разказва как е до-стигнал до идеята за създаване на своята най-хубава творба:

„Зародишът на Големанов е една царска табакера. Това беше преди Балканската война. Един народен представител имаше подарък от царя, златна табакера. Царските подаръци се ценяха много, като знак на голямо благоволение. И този щастливец си въобрази, че височайшият дар му носи и министерски портфейл. Не е чудно да е бил насърчен да мисли така, не зная, раз¬лично се говореше тогава. Но той не стана министър, защото шефът на партията се противопостави. Аз се залових здраво с царската табакера да изкарам една комедия. Сюжетът се сложи в главата ми и колкото по¬вече мислех по него, толкоз по-ясно изпъкваше фигу¬рата на Големанов — това име му дадох още тогава. Но превратна е съдбата и на книжните герои. И Голе¬манов с течение на времето претърпя своите превращения. От кротък и добър човечец стана хитър и лукав скъперник. А точката, която през голямата война взех от устата на един наш главен секретар и я турих в  устата на Големанов, го направи по-смел и по-натрап¬чив. От целия сюжет за царската табакера пък остана¬ха само две думи в комедията, които Големанов казва в края на второто действие". („Забравих да си взема… табакерата… царската табакера!...”)

И още няколко култови фрази на героя на Ст. Л. Костов, които ако се абстрахираме от пиесата, звучат сякаш казани току-що:

„Като рекохте Големанов министър, та министър… на ви го най-после министър! А каква работа, а каква отговорност го чака, това и на ум не ви минава. Ех, ще се работи, няма какво, цял живот съм работил и пак ще работя… Дайте ми само работа, не че ме е страх.”

„Да, днес Търговията, а тази вечер Земеделието и занапред все това министерство. Въпрос на комбинация. Човек трябва да е готов за всяко министерство.”

 „Един Големанов за наро¬да си е давал жертви и пак ще дава .. . Няма какво, тежка е съдбата на държавниците и на царете ... те не принадлежат на себе си . .."

„Големанов за ордени не работи и за делата си не чака никаква награда.”

„Това съм аз… Големанов… учителят Големанов! Нека види мало и голямо, как от прост учител с труд и чест  се издигнах на най-високото стъпало, на върха!”

„Уморен съм, Енчо, уморен съм!... Малко ли мъки и тревоги бяха тия три-четири дни? Блесне надежда и тръгне на добре, току изведнъж стой и тич нагоре-надолу, обърне се, тръгне и ха-ха, хоп изведнъж назад… като лодка, която се бори с вълните, докато стигне на брега… Най-после, слава богу! Само който не е ставал министър, той не знае каква е мъка.”

„Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт... Чест... Слава! Министър Голема¬нов! (Движение с ръката, като че ли се подписва.) Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре — небе!..."

„Не, тъй партия не се води. Тук хората пари харчат, време губят, спокойствие жертват, туй се казва, богатства за благото на народа залагат — не, те настрана! Ха-а, това вече не се търпи, това е политически скандал, какъвто никъде по света няма . . . Не, каквото щеш, каз¬вай, не вървим добре. Способното, почтеното — настра¬на, негодното, безчестното — налице! ... Питам се аз: какво прави тоз, който от най-високо място оправя съд¬бините на отечеството ни, какво мисли короната?”

„Кой е царят?... Кой е шефът?... Как смеят да си играят с оставка, как смеят да ми отнемат министерството, което целокупният народ ми е дал… Как смеят?.. Кои са те?...

Вън…всички вън!... Тук аз съм министър… аз съм шеф… аз съм цар!... Точка!”

AFISH.BG


Видео