Четвъртък, 19 Октомври 2017
„Умирането е въпрос на въображение”

„Умирането е въпрос на въображение”

На 23 юли 2002 година Катя Паскалева написа „Мокро, дъжд...” и остави дъжд от сълзи в очите на почитателите си

15 години Катя Паскалева я няма. Няма я като тленно тяло, като житейско присъствие, като актрисището, което се вихреше на театралната сцена и още по-развихрено мълчеше на екрана. Не само защото първите й две роли, на Найме в „Мъжки времена” и на Мария в култувия „Козият рог”, са почти безмълвни.

 

Като Мария в "Козият рог"

Колеги и киноткритици твърдят, че тя е изиграла най-удивителните паузи в актьорската професия. След нея паузата е огромна. И няма кой да я наруши. Защото такива актриси се раждат, не се произвеждат в НАТФИЗ.

Христина в "Иван Кондарев"

Животът й – и професионалния, и любовния, и чисто битийния – са дъвкани и предвъквани, извадени са на показ истини и слухове, всичко онова, което въздига или се опитва да принизи един човек, чиито душа и тяло са на длан в светлините на рампата или в окото на камерите. Низшите духом се хранят с пикантерийте – скандалджийка, алкохоличка, въртиопашка, но за хората тя си остава иконата от екрана, за приятелите си – прекрасната, безкрайно добра и човечна, земна и безхитростна Катя.

С втория си съпруг Иван Росенов в режисирания от него филм "Спирка за непознати"

След смъртта й се написаха статии и книги, издадоха се нейните собствени „квадратчета”, листчетата, на които е писала, защото ракът в гърлото е отнел гласа й, видяха бял свят картините й, заснет беше филм за нея. Това са все щрихи към образа й. Многоликият й образ. Него може да види всеки във филмите й – в „Козият рог” и „Катина”, в „Иван Кондарев” и „Вилна зона”, в „Звезди в косите, сълзи в очите” и „Матриархат”, в „Ева на третия етаж” и „Всички и никой”, във всичките ленти и във всичките роли тя е оставила частица от себе си. Затова ще ни липсва много, много дълго.

Катя Паскалева и Георги Божинов-Слона

Не само на съвременниците, но и на поколенията след нас, защото такива таланти, както вече казахме, се раждат много, много рядко. Затова остават като звезди в небосклона над главите ни. Ако погледнем нагоре, защото самата Катя Паскалева изрича тъжната констатация: „Хората станаха по-материални, отколкото заслужава един кратък човешки живот. Забравят, че всичко е тленно.”

Прогноза за времето на 23 юли: „Мокро, дъжд...”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • „Мокро, дъжд...“

    Днес отбелязваме 72 години от рождението на голяма актриса Катя Паскалева

  • „Винаги съм бил против артистичния ексхибиционизъм”

    Георги Божилов – Слона е един от най-изтъкнатите български майстори на четката. На 30 май 2001 г., на 66-годишна възраст, Божилов загива в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където е трябвало да присъства на откриването на своя изложба.

  • Тя, Катя Паскалева!

    Отбелязваме 14 години от смъртта на нашата голяма актриса