Понеделник, 24 Април 2017
Андрей Миронов, синеокият блян на жените, джентълменът на руското кино

Андрей Миронов, синеокият блян на жените, джентълменът на руското кино

Големият руски актьор е роден на 7 март 1941 година и до последния си дъх остава на сцената

Един, безспорно, от най-обаятелните актьори на 20-и век. И досега гледаме с удоволствие „Диамантената ръка”, „Дванайсетте стола”, „Невероятните приключения на италианци в Русия” и се възхищаваме на този чипонос талант, който умее да се превъплъщава в обаятелни злодеи, велики измамници, самоотвержени тайни разведчици, екранът сякаш е създаден за него, камерата го обича, лентите са неувяхващи.

В театъра ролите му не са от този комедийно-сатиричен регистър, но Миронов е актьор с главна буква. Разбира се значение има, че е роден и израсъл в актьорско семейство. С леко наднормено тегло по рождение, той непрекъснато се бори с природата и успява да я победи.

Успява да се превърне в един истински денди не само на сцената и пред камерата, но и в живота. Само най-близките му знаят колко труд и какви усилия полага, за да скрие от света своите фобии и комплекси.

 

Маниакален чистофайник, той сменя поне по три ризи на ден, завладян от всичко, което е вносно и което е ретро, чрез приятелства в посолствата в Москва успява да се облича само със западни дрехи по последна мода, колекционира всички новоизлезли музикални албуми отвъд Желязната завеса, успява да се уреди в различни делегации, за да види Париж и да гастролира в САЩ. Но това не е нездрав кариеризъм – зад външния успех, Андрей Александрович крие своята ранимост и страховете си от животни, от височини, от високи скорости. И ги преодолява само пред камерата.

Като Остап Бендер в "Дванайсетте стола"

 

Раздава се на пълни обороти, живее на още по-пълни. Сякаш знае, че земният му път няма да е дълъг. Здравето му се влошава от интензивния живот, но той не позволява това да му проличи.

Продължава да е неустоим бонвиван, обаятелен, леко високомерен, което му отива и привлича още повече почитателите му. Оприличават начина му на живот с портрета на Дориан Грей – „импозантен и недокоснат от времето пред хората, но изтерзана развалина отвътре”. Не се щади, раздава се, шества по червения килим на своята слава. До последната сцена – на театралния подиум и в живота, когато просто пада в края на спектакъла „Безумен ден или сватбата на Фигаро”, като истински актьор, какъвто остава в кинолентите и паметта на поколенията.

 

Един Робинзон , обграден отвсякъде от възхищението на своята публика върху самотния остров на своя талант.

AFISH.BG


Видео

Оставете коментар