Събота, 17 Ноември 2018
Аплодисменти за „Името” в Сатиричния театър

Аплодисменти за „Името” в Сатиричния театър

Столичната трупа на смеха откри сезона с брилянтна съвременна комедия

 

Моля, запомнете този спектакъл – „Името”. Негови автори са французите Матийо Делапорт и Александър дьо ла Пателиер, а мястото на срещата е голямата сцена на столичния Сатиричен театър. Това е най-новата постановка на трупата, с която бе открит сезон 2016/2017. Режисьор е проф. Здравко Митков, а в ролите – все важни – се забавляват и забавляват публиката Ана Вълчанова, Ирина Първанова-Раши, Михаил Билалов, Николай Урумов и Богдан Казанджиев.

Обичаен хол в обичаен апартамент на съвременно семейство. В случая френско, но може да е каквото си пожелаем. Тя, Бабу, е учителка по френски, а той, Пиер, е университетски преподавател. Поканили са на мароканска вечеря близките си хора, предвкусвайки поредното удоволствие от словесните си задявки – изкуство, което владеят до съвършенство.

Така братът Венсан (Билалов) и сестрата Бабу (Вълчанова), нейният съпруг (Урумов) и любимият й приятел (Казанджиев) очакват бременната снаха (Раши), бъбрейки си уж за банални неща. Като името на бъдещото бебе, например. Тема, която ще отключи толкова страсти и истини – стари и бъдещи, явни и неподозирани, че герои и публика са почти пред епохален фамилен скандал.

На шега или по-скоро с ексцентрично усърдие в стремежа си да провокира, Венсан подхвърля името Адолф. Защото бебето щяло да е момче и е по-интересно да се именува така, отколкото с баналното Анри, да речем. Ето сега точно много го загази милият Венсан Ларше. Французин да си кръсти детето на фюрера е повече от скандал! А в желанието си да го разубеждават, роднините му изваждат толкова лични и чужди кирливи ризи, че ти иде да се скриеш някъде от неудобство. Защото всички сме еднакво глупави и мъдри, еднакво искрени и лицемерни, еднакво подозрителни и наивни… Впрочем, не споменах мама Франсоаз, но тя е черешката на тортата, макар присъствайки само духом.

Умишлено спестявам още подробности от сюжета. Всеки зрител има правото да бъде изненадан. А изненадата в „Името” е от първостепенно значение. Това, което не бива да се крие обаче, е, че от дълго време Сатирата не ни беше поднасяла подобно преживяване. Заслугата за появата на тази наистина интелектуална комедия е първо на Михаил Билалов.

Актьорът, който от години живее във Франция, е открил, предложил, а после и сам е превел текста. Би било изненадващо, ако режисьор с изтънчен вкус като проф. Митков не се влюби в нея от първо прочитане. Същото правят и останалите, увлечени в „Името”. И резултатът е повече от добър. Смехът не е по първосигнални подбуди, а е провокиран от изпипани комични ситуации и реакции на героите. Склонна съм дори да махна с ръка на неизменно прозиращото байганьовско амплоа на Урумов – някак не ми стои в кожата на френски професор, но нейсе. А леката скованост в началото на премиерния спектакъл е обяснима – първа среща с публиката все пак. Ала последвалото удоволствие си струва всички аплодисменти и искрения смях на зрителите.

„Името” не е случаен текст. Когато през 2010 г. пиесата е поставена в Париж от режисьора Бернар Мюра, тя предизвиква фурор. Две седмици след френската премиера правата за текста на Делапорт и Дьо ла Пателиер са откупени в САЩ, Израел, страни от Европа и Латинска Америка. През 2012-а на голям екран се появява и едноименният френски филм. Михаил Билалов харесва пиесата още при появата й в театър „Едуар VII”, обещава си, че един ден ще изпълни ролята на Вансан Ларше на българска сцена, но все не намира „прозорец”. Е, сериалът „Под прикритие” завърши, време е за „Името”. Следващите представления са на 14 и 24 октомври и на 3, 13 и 23 ноември.

 

На заглавната снимка: Ана Вълчанова и Михаил Билалов са брат и сестра в "Името", постановка на проф. Здравко Митков в Сатиричния театър. Снимки Елена Ненкова 

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)