Понеделник, 10 Декември 2018
...Защото душата е нещо, което може само да се изкачва, но никога не пада...

...Защото душата е нещо, което може само да се изкачва, но никога не пада...

Носителят на Нобелова награда за литература Морис Метерлинк се ражда на днешния ден преди 154 години

 

Морис Метерлинк е един от най-забележителните философи и мистици на Европа. В своята книга "Съкровището на смирените" той говори за силата на мълчанието и съзерцанието. Едни от най-забележителните му творби са "Животът на пчелите" (която написва след десет годишно съзерцаване на пчелни кошери), както и „Разумът на цветята“ - все книги, носещи дълбоки познания, съдържащи много закодирани послания, които са особено валидни в днешно време.

"Синята птица" пък e вълнуващо послание за малките неща, които ни правят щастливи. Красива притча, понякога малко тъжна, друг път забавна и смееща се, която персонифицира Щастието в отделни и дори напълно противоречиви по характер същества. И ни призовава сами да го открием - в себе си и в другите, в света около нас и в самите нас....

Белгийският драматург и есеист Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк е роден в Гент в заможно фламандско семейство на 27 август през 1862 година. Баща му е нотариус, а майка му дъщеря на богат юрист. От 1874 до 1881 г. учи в езуитски колеж. Момчето се интересува от поезия, от литература, но родителите му настояват да учи право в Гентския университет. Като се дипломира през 1885 г., Метерлинк заминава за Париж да усъвършенства правните си познания, но шестте месеца, които прекарва там, са посветени изцяло на литературата.

В Париж Метерлинк се запознава с поетите-символисти Стефан Маларме и Вийе дьо Лил-Адам. Посъветван от писателя-декадент Жорис Карл Гюисман, чете книгата на фламандския мистик от ХІV в. Ян ван Раусбрук "Украшение на духовния брак", която превежда през 1891 г. на френски език.

През 1895 г. Метерлинк среща Жоржет Льоблан, актриса и певица, която става негова спътница за двадесет и три години. Волева и образована жена, Льоблан изпълнява едновременно ролята на секретарка и импресарио на Метерлинк, грижи се за спокойствието му, огражда го от странични хора. Освен това Жоржет изпълнява главните роли, предимно на властни жени, в такива пиеси на драматурга като "Аглавена и Селизета" ("Aglavaine et Sélysette", 1896 г.), "Ариана и Синята брада" ("Ariane et Barbe-Bleue", 1901 г.), "Мона Вана" ("Monna Vanna", 1902 г.) и "Жоазел" ("Joyzelle", 1903). Тези пиеси са по-традиционни и според Бетина Кнап, биограф на Метерлинк, по-слаби от пиесите-приказки и пиесите за марионетки.

"Синята птица" ("L'Oiseau bleu") е вероятно най-популярната пиеса на автора. Първата ѝ постановка е през 1908 г., реализирана от Станиславски в Московския художествен театър. "Синята птица" се играе в Лондон, Ню Йорк и Париж.

През 1939 г., когато нацистка Германия заплашва Европа, Метерлинк отива в Португалия под покровителството на португалския диктатор Антониу Салазар.

Когато става очевидно, че Португалия също може да се окаже под петата на Хитлер, Метерлинк със съпругата си заминава за Съединените щати, където живее по време на цялата война и се връща в Ница през 1947 г. Умира от сърдечен пристъп на 6 май 1949 година. Тъй като приживе писателят е бил убеден атеист, не е погребан с църковен обред.

Освен Нобеловата награда за литература (1911 г.), Метерлинк получава почетна докторска степен от университета в Глазгоу, белгийския Голям кръст на ордена на Леополд (1920 г.) и португалския орден на Меча на св. Яков (1939 г.). През 1932 г. белгийският крал удостоява драматурга с титлата граф.

Драматургът се смята за един от основателите на театъра на абсурда, произведенията му са оказали особено влияние върху пиесите на Самуел Бекет. Операта на Дебюси "Пелеас и Мелисанда" влиза в репертоара на много световни оперни театри.

 „Ние говорим само тогава, когато не живеем - в моментите, в които не искаме да съзрем нашите братя и в които се чувстваме на голямо разстояние от действителността. И когато говорим, нещо ни казва, че някъде се затварят Божествени врати. Ние сме много скъпи на мълчанието и най-неблагоразумните от нас прекъсват мълчанието с първия срещнат. Инстинктът за мистични истини, който всички ние притежаваме, ни обажда, че е опасно да мълчиш с някого, когото не желаеш да узнаеш или когото съвсем не обичаш. Защото думите минават безследно сред хората, но мълчанието, ако е имало случай да действа само един момент, не се изтрива никога. И истинският, едничкият живот, който оставя някаква следа, е изтъкан само от мълчание. Спомнете си тук за това мълчание, към което трябва да прибегнете, за да се обясните пак чрез него. И ако ви е дадено да слезете за една минута във вашата собствена душа, до глъбините, обитавани от ангели, то това което най-напред ще си спомните за едно дълбоко обичано същество, не са думите, които то е казало, ни жестовете, които е направило, но мълчанията, които заедно сте преживели. Защото именно качеството на тези мълчания е открило качествата на вашата любов и вашите души.

Спомнете си деня, в който безстрашно сте срещнали за пръв път мълчанието. Страшният час вече е ударил и то е дошло пред вашата душа. Вие сте го видели да изплува из бездните на живота, за който не се говори, и от глъбините на вътрешния океан от красота или ужас, и не сте избягали... Това е било при едно завръщане, при прага на едно заминаване или при някаква радост. До някоя смърт или на края на едно нещастие. Спомнете си за тези минути, в които всички скрити съкровища се откриват и в които спящите истини изведнъж се разкриват. И кажете ми, дали мълчанието тогава не е било добро и необходимо, дали ласките на вечно гонения враг не са били Божествени ласки? Целувките на клетото мълчание - само в не-щастие мълчанието ни услужва - не могат вече да се забравят. И ето защо онези, които са ги имали повече от другите, струват повече от тях. Едни те само, може би знаят, по какви дълбоки и неми води се носи тънката корица на делничния живот. Те са отишли по близо до Бога и стъпките, които са направили към светлините, са стъпки, които никога не се изгубват. Защото душата е нещо, което може само да се изкачва, но никога не пада...!“

 

Из „Съкровището на смирението“

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)